Когато дете срещне насилие

Когато дете срещне насилие

Предлагаме ви една малка книжка по една трудна тема, темата за насилието над деца – как да реагираме на него и какво да правим, когато го срещнем. Предполагаме и се надяваме, че децата ще четат тази книжка заедно с някой възрастен – родител, роднина, близък, учител, за това се обръщаме и към двамата.

Трудно и мъчително е  да се говори за насилието, често ни се иска да  се държим сякаш го няма, сякаш не ни засяга и се отнася само за другите. В действителност обаче често се случва да е част от живота ни и от живота на нашите деца. Рискът от среща с насилието на улицата, в училище, в къщи е реален  и е по-добре  да се подготвим за тази среща, отколкото да заровим глава в пясъка. По-добре е за възрастните, още по-добре е за децата ни.


Най-важната превенция  на насилието е постигане на доверие на детето  към възрастните.  Говорете за това, което  може да се случи, без да плашите детето и да му създавате  враждебност  към другите. Обсъждайте рисковите ситуации и ако е възможно ги избягвайте, подгответе детето да  изгражда поведение и отношения, които му носят повече сигурност.

И родители  и учители би трябвало  да развият по-голяма чувствителност към сигналите, които децата дават и без думи, като наблюдават внимателно  и „чуват” какво „казват” децата всъщност, когато не говорят, когато са неспокойни,  когато са агресивни, когато са тъжни... Много често децата не намират думи (а и не е лесно да се намерят), за да кажат това, което им се случва. За съжаление,  колкото  по-страшно  е това, което им се случва, толкова  по-трудно е то да се назове с думи. Така, че нашето основно послание към възрастните е да наблюдават децата си, да се опитват да познават реакциите, по денията на децата си, какво стои зад тях и да им вярват.

Изграждайте отношения на привързаност и близост, които да правят споделянето на всичко, което се случва на детето естествена част от отношенията ви. Ако отношенията ви са на страх и недоверие, рискът детето да скрие от вас и да не сподели е голям. Често насилието се случва, когато детето е нарушило някое правило, някое изискване или забрана на родителите, на възрастните, и страхът от санкция е причина да не сподели за някаква опасна случка, отношение, поведение. Този страх го прави по-вероятна жертва на някакво насилие. Не омаловажавайте трудностите, сигналите за страх, за тормоз от детето ви. Не прибързвайте, опитайте се да разберете каква е ситуацията, какво точно се случва, как го преживява детето  и едва тогава се намесете.

Да смятаме, че детето  само  може  да се справи  с насилието е опасно,  още  по-опасно  е ако самото  дете  мисли така. Посланието, което даваме с тази книжка към детето е – говори  с някого, на когото имаш доверие  – сподели  с родител, друг  възрастен или с приятел, потърси помощ  от интитуции, ако си срещнал  насилието в каквато и да е форма.

Описаните в книжката ситуации са измислени, но те се случват на много хора в живота. Ще се радваме, ако ги прочетете едно, ако ги обсъдите и те станат още един повод, за да разговаряте с детето си, макар и по тази трудна тема...

 

проф. Нели Петрова

Автори


ИСДП  и екип
ИСДП и екип