Представяне на модела "Барнахус" в Брюксел

Представяне на модела

На 14.06. 2017 в Брюксел се проведе среща за модела „Барнахус”. Институт по социални дейности и практики управлява 2 услуги –  Зона Закрила - Шумен и Монтана, а Асоциация Анимус – в София, в партньорство с Уницеф – България.

Европейските стандарти за "Барнахус" представляват първия опит в Европа за определяне на принципите на интервенциите и услугите, наричан "модел Барнахус". Основната цел на стандартите е да се осигури обща оперативна и организационна рамка, която да насърчава практики, които предотвратяват преквалификацията, като същевременно осигуряват валидни показания за съда и спазва правата на децата на закрила, помощ и справедливост.

Барнахус е специализирана услуга за деца-жертви на насилие, предимно сексуално. Тя е интегрирана и мултидисциплинарна, тъй като включва медицински преглед от екип (гинеколог, педиатър и медицинска сестра), криминално интервю (съдебно и разкриващо), психологическа оценка,  семейно консултиране, терапия.  Тя се намира в сравнително централен жилищен квартал, с удобен градски транспорт. Никъде не е означено, че това е Барнахус. В центъра се предлагат само услуги за деца-жертви на насилие, предимно сексуално. Има различно обзавеждане за малки и големи деца, подходящи чакални за родителите и обзавеждане. Самите стаи са изслушване са обзаведени по-оскъдно, за да не се предизвикват фантазии в децата и по този начин да се компрометират доказателствата. Интервюто се извършва от обучен психолог. В стаята има видеокамера и аудиовръзка със стая, в която съдия, прокурор, адвокат, социален работник, защитник на потенциалния извършител, представител на полицията наблюдават интервюто на екран и могат да задават въпросите си, за да се гарантират принципите на „равните оръжия“ и „честен съдебен процес“. Тази система няма връзка с интернет. Самите интервюиращи винаги са различни от терапевтите.

Освен съдебни интервюта се извършват и т.нар. „проучващи интервюта“ – в случаи, когато има съмнение за насилие. Тогава зад екрана е само социален работник.

Публичен адвокат на жертвата се назначава задължително от полицията за всяко дете до 18 г. Сертификатите (оценката за травмата, е които е добре да има изречение, че даване на показания пред обвиняемия не е добре за жертвата) и показанията на психолозите са сериозни доказателства, в някои случаи и за достоверността на показанието на детето. Твърде често при случаи на сексуално насилие единствените доказателства са показанията на детето-жертва. За това е от изключителна важност как ще се проведе съдебното интервю и мнението на специалистите. Адвокатът може да иска и компенсации, а работата на адвоката включва и гарантирането, че средствата  отиват при детето, а не при родителите. Социалните служби в Исландия реагират веднага в случай на насилие. Уведомяват родителите, че има разследване, освен в случаите, когато  извършител е родител. Свързват се с полицията и могат да вземат незабавни решения. Могат да насочат дете към интервю и без родителско съгласие, което приложимо когато има съмнения, че родителят ще манипулира мнението на детето, например потенциален извършител е някой от родителите, а другият родител подкрепя съпруга/та си.

Годишно в Барнахус има около 280 случая. 15% от случаите на насилие отиват в Барнахус в срок до 1 седмица от възникване на сигнала, в 70% от случаите – до 2 седмици.

По отношение на медицинската част – педиатър, криминалист-гинеколог и медицинска сестра преглеждат цялото дете. Такива прегледи се налагат в около 10 % от случаите. Според присъстващ на учебното посещение педиатър е добре винаги да има преглед от детски лекар, защото когато заключението е, че физически детето е здраво, това има терапевтичен ефект върху емоционалното състояние на детето. В Барнахус има специализирана видеотехника (видео-колпоскоп) за преглед, която позволява при необходимост по-нататък да се гледат само записи, и да не се налагат повторни прегледи.

Барнахус е създадена през 1995-96 г., когато започва реформата на системата за закрила на детето. На конференция в Стоклхолм през 1996 за първи път темата за сексуалната експлоатация над деца се обсъжда публично. По това време започват да се изследва и интервюирането за деца. Исландия започва да търси добри практики от чужбина и най-близката услуга са детските застъпнически центрове в САЩ.

Барнахус се създава през 1998 г. Първоначално в Барнахус терапията започва веднага след първото интервю, а не след края на съдебния процес. Така само 30% от показанията се признават в съда, защото чрез терапията показанията се опорочават. Така по-късно се мисли как да се спази принципа на “равните оръжия”, т.е и защитата да присъства на интервюто. Съдията също трябва да може да види доказателствата веднага. Имало е сериозен отпор от съдиите, които не са искали да ползват Барнахус – дори има решени на Висшия съдебен съвет от 1999 г. Все пак много професионалисти са подкрепяли модела и са съдействали за голяма кампания. Районните съдии първо решават да използват Барнахус. Най-накрая има промяна в закона през 2003. Насочването на деца към Барнахус става от съдии – за интервю, а от системата за закрила на детето – за терапии, семейна консултация, психологическа оценка. Има специален въпросник, който социалните работници попълват преди насочването към Барнахус.

След това моделът бързо се разпространява в Скандинавските страни, Save the Children правят изследване в 9 страни и признават предимствата на Барнахус. Швеция обаче първа включва и физическото насилие – първата къща е в Линчьопинг. В Норвегия Барнахус се намира в полицията, поради изискванията за признаване на доказателствата в съда, понякога правят по 2 интервюта. Норвегия е приела нова законодателство, но Исландия и Швеция не са.  Дания се включва по-късно, но го прави цялостно – промяна на законодателство, провеждане на обучения, даване на ресурси. Те адресират и конфиденциалността – могат да обменят информация за случаите между професионалистите. Имат 5 центъра и един Компетентен център – събират информация и т.н. Финландия се опитват да го направят не в специална сграда, а в болница. Така е и в Загреб, както и най-новата услуга в Латвия, която е в друга социална услуга.