Събития

Кръгла маса за насилието над деца
Кръгла маса за насилието над деца На 13.07. 2017г. в зала 5 на Министерство на труда и социалната политика се проведе кръгла маса "Развитие на координационния механизъм за взаимодействие при случаи на насилие над деца". Водещ на срещата беше Милена Харизанова, програмен директор на УНИЦЕФ – България. От страна на ИСДП участие взеха проф. Нели Петрова и Даринка Янкова от Институт по социални дейности и практики, които проследиха темата за насилието над деца преди и след въвеждането на модела "Зона ЗаКрила" в Монтана и Шумен през 2015г. Катя Кръстанова и Мария Чомарова от Фондация "Асоциация Анимус" споделиха опита си от прилагането на модела в София. За начало Камелия Николова от ДАЗД въведе аудиторията в същността на Координационен механизъм за взаимодействие при работа в случаи на деца, жертви или в риск от насилие и за взаимодействие при кризисна интервенция и предпоставките за неговото създаване. В него се включват две категории участници:  отдел „Закрила на детето”, представител на кмета на общината,  органите на МВР и алтернативни представители, като 1/3 от тях са представители на образователните институции. Според статистиката на ДАЗД 31 пъти е свикан мултидисциплинарният екип в извънредно време, в 7 области на страната, по 956 случай е сезирана Районната прокуратура. Част от проблемите ДАЗД вижда в неподготвените специалисти и спешното настаняване на децата в кризисни центрове. Една от препоръките е за обстоен анализ на услугите за деца, преживели насилие. Проф. Нели Петрова, председател на УС на ИСДП представи  изследване в действие на взаимодействието на държавните  и местни органи при работа в случаи на деца, жертви или в риск от насилие (по проект "Правосъдието, приятел на детето - обучение на професионалист за по-добро взаимодействие").  „Нужно е децата да бъдат по-добре информирани за техните права”, заяви проф. Нели Петрова, председател на УС на ИСДП. Според нея е необходимо да се направи анализ по кои сигнали се свикват срещи на Координационния механизъм за взаимодействие, кой участва и как. Наблюдението й е, че в по-малките градове представителите на отделните институции, част от Координационния механизъм, се познават по-добре, отколкото в големите градове. От Сдружение „Деца и юноши”  споделиха, че се чувства недостиг на детски психиатри, а след като детето бъде настанено в кризисен център, случаят му спира да бъде разглеждан. Малена Филипова от Върховната касационна прокуратура изрази мнение, "заради неглижиране на хулиганските прояви все по-често се стига до тежки форми на насилие и проблемът се задълбочава". "Трябва уличното настоятелство да сигнализира при хулиганство.", допълни тя. Мария Чомарова от Фондация "Асоциация Анимус" сподели, че социалните услуги, които са лицензирани, могат най-добре да преценят кога да се свика Координационния механизъм за взаимодействие. Г-жа Предова от МОН също потвърди, че е необходима по-голяма яснота за състоянието на детето след настаняването му в кризисен център, нужна е и обратна връзка от МВР към училището. След дискусията Милена Харизанова представи модела „Зона ЗаКрила”, който стартира през 2015 г и какви са ползите за децата. За две години обратната връзка от децата е положителна, те получават информация за своите права и смисълът на синята стая за щадящо изслушване е много голям. От своя страна ИСДП изпраща оценка за готовността на детето да бъде разпитвано. Проф. Нели Петрова запозна аудиторията с модела „Барнахус” и международните стандарти, както и 10-те стандарта на модела, а Катя Кръстанова от Асоциация "Анимус" представи предизвикателствата пред Зона ЗаKрила. Статистиката от Уницеф – България сочи, че към 30.06.2017г. 410 са получилите подкрепа, от които 228 са деца, 182 – възрастни. Над 480 деца са обхванати от превенция в детски градини и училище, 84 са подложени на домашно насилие, 60 – сексуално, 29 – физическо и 15 – булинг. На 152 деца е правено психологическо консултиране. Форумът завърши с представяне на реални случаи на деца, преживели насилие, които са получили подкрепа от Зона ЗаКрила – Монтана, Шумен и София. Целия запис може да гледате тук.
Форум за домашното насилие се проведе в Монтана
Форум за домашното насилие се проведе в Монтана На 6.07 в Областна администрация - Монтана се проведе семинар на тема "Координационен механизъм за помощ на пострадали от домашно насилие“ –  път към дългосрочното прекратяване на домашното насилие". Събитието протече под патронажа на г-жа Мария Габриел – зам.-председател на Групата на ЕНП в Европейския парламент и ръководител на българската делегация в Групата на ЕНП, която отправи видео обръщение към всички участници. Семинарът бе открит от областния управител г-н Росен Белчев, Илина Гечовска  - Зона заКрила и Катя Кръстанова - Фондация "Асоциация Анимус". Присъстваха и двамата зам. областни управители г- жа Нина Петкова и г-н Цветко Цветков. Всички поканени взеха активно участие с презентации, споделяне на добри практики и трудности в междуинституционалното сътрудничество. На форума бяха представени успешни практики в Координираните действия за подкрепа на пострадали от домашно насилие в област Монтана и социалната услуга за подкрепа на лица, пострадали от домашно насилие и работа с лица извършители - „Детски център за застъпничество и подкрепа – Зона Закрила” – Монтана. Заедно с това г-жа Илияна Стойчева от Европейско женско лоби запозна аудиторията с европейските практики за междуинституционално сътрудничество при домашно насилие. Срещата завърши с дискусия между участниците.  
Представяне на модела
Представяне на модела "Барнахус" в Брюксел На 14.06. 2017 в Брюксел се проведе среща за модела „Барнахус”. Институт по социални дейности и практики управлява 2 услуги –  Зона Закрила - Шумен и Монтана, а Асоциация Анимус – в София, в партньорство с Уницеф – България. Европейските стандарти за "Барнахус" представляват първия опит в Европа за определяне на принципите на интервенциите и услугите, наричан "модел Барнахус". Основната цел на стандартите е да се осигури обща оперативна и организационна рамка, която да насърчава практики, които предотвратяват преквалификацията, като същевременно осигуряват валидни показания за съда и спазва правата на децата на закрила, помощ и справедливост. Барнахус е специализирана услуга за деца-жертви на насилие, предимно сексуално. Тя е интегрирана и мултидисциплинарна, тъй като включва медицински преглед от екип (гинеколог, педиатър и медицинска сестра), криминално интервю (съдебно и разкриващо), психологическа оценка,  семейно консултиране, терапия.  Тя се намира в сравнително централен жилищен квартал, с удобен градски транспорт. Никъде не е означено, че това е Барнахус. В центъра се предлагат само услуги за деца-жертви на насилие, предимно сексуално. Има различно обзавеждане за малки и големи деца, подходящи чакални за родителите и обзавеждане. Самите стаи са изслушване са обзаведени по-оскъдно, за да не се предизвикват фантазии в децата и по този начин да се компрометират доказателствата. Интервюто се извършва от обучен психолог. В стаята има видеокамера и аудиовръзка със стая, в която съдия, прокурор, адвокат, социален работник, защитник на потенциалния извършител, представител на полицията наблюдават интервюто на екран и могат да задават въпросите си, за да се гарантират принципите на „равните оръжия“ и „честен съдебен процес“. Тази система няма връзка с интернет. Самите интервюиращи винаги са различни от терапевтите. Освен съдебни интервюта се извършват и т.нар. „проучващи интервюта“ – в случаи, когато има съмнение за насилие. Тогава зад екрана е само социален работник. Публичен адвокат на жертвата се назначава задължително от полицията за всяко дете до 18 г. Сертификатите (оценката за травмата, е които е добре да има изречение, че даване на показания пред обвиняемия не е добре за жертвата) и показанията на психолозите са сериозни доказателства, в някои случаи и за достоверността на показанието на детето. Твърде често при случаи на сексуално насилие единствените доказателства са показанията на детето-жертва. За това е от изключителна важност как ще се проведе съдебното интервю и мнението на специалистите. Адвокатът може да иска и компенсации, а работата на адвоката включва и гарантирането, че средствата  отиват при детето, а не при родителите. Социалните служби в Исландия реагират веднага в случай на насилие. Уведомяват родителите, че има разследване, освен в случаите, когато  извършител е родител. Свързват се с полицията и могат да вземат незабавни решения. Могат да насочат дете към интервю и без родителско съгласие, което приложимо когато има съмнения, че родителят ще манипулира мнението на детето, например потенциален извършител е някой от родителите, а другият родител подкрепя съпруга/та си. Годишно в Барнахус има около 280 случая. 15% от случаите на насилие отиват в Барнахус в срок до 1 седмица от възникване на сигнала, в 70% от случаите – до 2 седмици. По отношение на медицинската част – педиатър, криминалист-гинеколог и медицинска сестра преглеждат цялото дете. Такива прегледи се налагат в около 10 % от случаите. Според присъстващ на учебното посещение педиатър е добре винаги да има преглед от детски лекар, защото когато заключението е, че физически детето е здраво, това има терапевтичен ефект върху емоционалното състояние на детето. В Барнахус има специализирана видеотехника (видео-колпоскоп) за преглед, която позволява при необходимост по-нататък да се гледат само записи, и да не се налагат повторни прегледи. Барнахус е създадена през 1995-96 г., когато започва реформата на системата за закрила на детето. На конференция в Стоклхолм през 1996 за първи път темата за сексуалната експлоатация над деца се обсъжда публично. По това време започват да се изследва и интервюирането за деца. Исландия започва да търси добри практики от чужбина и най-близката услуга са детските застъпнически центрове в САЩ. Барнахус се създава през 1998 г. Първоначално в Барнахус терапията започва веднага след първото интервю, а не след края на съдебния процес. Така само 30% от показанията се признават в съда, защото чрез терапията показанията се опорочават. Така по-късно се мисли как да се спази принципа на “равните оръжия”, т.е и защитата да присъства на интервюто. Съдията също трябва да може да види доказателствата веднага. Имало е сериозен отпор от съдиите, които не са искали да ползват Барнахус – дори има решени на Висшия съдебен съвет от 1999 г. Все пак много професионалисти са подкрепяли модела и са съдействали за голяма кампания. Районните съдии първо решават да използват Барнахус. Най-накрая има промяна в закона през 2003. Насочването на деца към Барнахус става от съдии – за интервю, а от системата за закрила на детето – за терапии, семейна консултация, психологическа оценка. Има специален въпросник, който социалните работници попълват преди насочването към Барнахус. След това моделът бързо се разпространява в Скандинавските страни, Save the Children правят изследване в 9 страни и признават предимствата на Барнахус. Швеция обаче първа включва и физическото насилие – първата къща е в Линчьопинг. В Норвегия Барнахус се намира в полицията, поради изискванията за признаване на доказателствата в съда, понякога правят по 2 интервюта. Норвегия е приела нова законодателство, но Исландия и Швеция не са.  Дания се включва по-късно, но го прави цялостно – промяна на законодателство, провеждане на обучения, даване на ресурси. Те адресират и конфиденциалността – могат да обменят информация за случаите между професионалистите. Имат 5 центъра и един Компетентен център – събират информация и т.н. Финландия се опитват да го направят не в специална сграда, а в болница. Така е и в Загреб, както и най-новата услуга в Латвия, която е в друга социална услуга.  
Благотворителна изложба и конкурс за послание
Благотворителна изложба и конкурс за послание "Hands up" На 30 май в Галерия 2.0 децата от арт ателието на Център за обществена подкрепа – Надежда представиха своите нови картини, рисувани под ръководството на художника Цветомир Асенов. Център за обществена подкрепа – Надежда е социална услуга, управлявана от Институт по социални дейности и практики (ИСДП). Арт ателието е иновативна образователна практика, която учи децата да изразяват трудните емоции с цветове и да чувстват удовлетворение от процеса на създаване. Събитието се откри с концерт на музикантите от „Джазтет“ – Венцислав Благоев – тромпет, Борислав Илиев – китара и Димитър Сиракова – контрабас. Проф. Нели Петрова – председател на УС на ИСДП посрещна всички гости с представяне на дейността на Института, а художникът Цветомир Асенов разказа за създаването на арт ателието, в което само за три години децата са нарисували над 200 картини на различна тематика, някои от които са импровизации върху известни произведения на големите майстори. Петя Димитрова представи финалистите от конкурса за печатна реклама с послание „Позитивно родителство“ към проект „Hands up“ . Гостите имаха възможност да видят всички финалисти от Испания, Португалия, Германия и България, а Невена Григорова награди участниците от България – Илонка Иванова и Ирина Василева. Постерът на един от младите дизайнери в конкурса, Георги Стоянов от Пловдив, е класиран на трето място на международно ниво.  Eто и кратко негово представяне: В момента съм дизайнер в Макском Европа и се занимавам с дизайн на велосипеди. Учил съм в АМТИИ гр.Пловдив, специалност "Графичен дизайн и фотография". Доста съм се занимавал с лого и брандинг. По известните ми работи са новото лого на Булгартрансгас и логото за "БУРГАС - КАНДИДАТ ЗА ЕВРОПЕЙСКА СТОЛИЦА НА КУЛТУРАТА 2019." Всички селектирани ще бъдат обявени на www.handsupforchildren.org. може да ги видите и тук: https://drive.google.com/file/d/0B7diKc8qUFTrWjFmdWtpUW5aT1U/view Проектът „Hands up” е финансиран от Европейската комисия, програма „Права, равенство и гражданство“. Събраната сума от 800 лв ще бъде използвана за закупуването на материали за арт ателието за новата учебна година. Всеки, който не успя да присъства, а иска да помогне, може да го направи като дари по сметка: банка: Сосиете Женерал Експресбанк IBAN: BG03TTBB94001527329546 BIC:TTBBG22 основание: дарение за арт ателието на ЦОП-Надежда За повече информация : www.sapibg.org, ФБ :ИСДП (SAPI)
Търси се рецепционист за Център за обществена подкрепа - Пиротска