Срещата между правосъдието и социалната система – мисия (не)възможна?

Срещата между правосъдието и социалната система – мисия (не)възможна?

Темата за ключовата връзка между социална работа и услуги и модерното правосъдие, което е насочено не просто към наказание, а към промяна на човека и неговото социално вписване е част от дискусията, която Институт по социални дейности и практики провежда в страната.

 

Чрез семинари в Пловдив, Велико Търново, Бургас и София, насочени към професионалисти, имащи отношение към правосъдието за деца, в тази дискусия се включиха 200 съдии, прокурори, разследващи полицаи, представители на Областни служби „Изпълнение на наказанието”, районни Дирекции „Социално подпомагане”, Регионални инспекторати към МОН, Регионални здравни инспекции, общини, неправителствени организации и доставчици на социални услуги.

 

Децата жертви и децата извършители на престъпления имат специфични потребности, за които системите се нуждаят от адаптиране. Две европейски директиви поставят своите изисквания към законодателствата на държавите – членки. Първата от тях, която е приета от България, налага законово установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на децата, жертви на престъпления, и участници в правни процедури. Втората бе приета от Европейската комисия в началото на 2016 година и урегулира права, подкрепа и закрила на децата – извършители на престъпления. Транспонирането й в националното ни законодателство предстои.

 

След законотворците, готови ли са системите – правосъдна, социална, полицейска, образователна и здравна - да откликнат на това предизвикателство?

 

Пресечна точка в практиките на социалната система и на правосъдието е индивидуалната оценка на децата, участници в правни процедури. Парадоксално е, че оценката навлиза в двете системи в България сравнително по едно и също време. Използва се във всяка услуга за дете в риск, която предоставят социалните работници. В правосъдието оценката и досъдебния доклад са за детето, извършило престъпление и съществуват при изпълнение на наказанията за лишаване от свобода и после в наказанието пробация. Разпокъсано, всяка система извършва оценка на детето – сама за себе си, по своите критерии и рамки.

 

Срещата между двете системи у нас се случва трудно и бавно. Сега имаме още един повод тази среща да е възможна – категорична е професор Нели Петрова – Димитрова - и двете Директиви изискват мултидисциплинарен подход при изготвяне на оценката на децата, без значение дали са жертви, свидетели или извършители на престъпление. Мястото на оценката в правосъдието е още една тема, която поставя остро въпроса за връзката между правосъдие и социална работа. Първо – при децата жертви на престъпления и много скоро – при децата извършители.

 

През 2015 година 310 деца на възраст между 14 и 18 години, са извършили престъпление и изтърпяват алтернативно на затвора наказание – пробация. В правосъдната система все още има неразбиране на смисъла на алтернативните наказания, ролята на оценката и предсъдебния доклад, възможностите за включване в него на ресурсите в общността, като социални и други услуги за подкрепа, промяна и заетост, възможностите за включване на програми за обществено въздействие в присъдата. Проведените семинари отвориха пространство за професионално обсъждане, споделяне на гледни точки на практици от различните системи, преодоляване на съпротиви и осмисляне на съвместната работа в името на справедливо правосъдие.

 

Галерия