Събития

Стартира обучение
Стартира обучение "Подготовка, разпит и изслушване на деца, жертва на насилие или свидетели на престъпление" Заявете желание за участие до 1-ви февруари.   Скъпи колеги, радваме се да ви информираме, че на 4-ти февруари в Шумен, в Комплекса за социални услуги за деца и семейства ИСДП стартира обучение на тема:   „Подготовка, разпит и изслушване на деца, жертва на насилие или свидетели на престъпление за участието им в процедури. Информиране, застъпничество, придружаване и посредничество в процеса.”   Обучението е предназначено за специалисти-социални работници, педагози и психолози, които работят по случаи на деца, жертва на насилие или свидетели на престъпление и се нуждаят от специфични компетенции за осъществяване на изслушвания на деца в т. нар. синя стая.  Състои се от 3 основни обучителни модула, които съдържат теоретична част и практическа част, провеждана в реални условия в помещение за щадящо изслушване на деца в гр. Шумен.   Ако Вашата организация/социална услуга желае да придобие компетенции и да формира специализиран екип или да разшири екипа си за изслушване в синя стая и за работа с деца, жертви на насилие, е необходимо да предложи в обучението включване на поне 2-ма специалисти като основен екип и 1 или 2-ма специалиста, като дублиращ екип за изслушване.   Обучителният екип е под ръководството но д-р Надя Стойкова - Ръководител на специализиран мобилен екип за разпити на деца, жертви и свидетели на престъпление. Обучението се провежда общо в рамките на 48 учебни часа/6 присъствени дни. Всеки участник, завършил обучението придобива сертификат, който му дава право за осъществяване на изслушвания на деца в синя стая по утвърдена методика. При желание от страна на участниците, може да бъде издадено и удостоверение за част от професия Сътрудник Социални дейности, код 762020, Специалност: Социална работа с деца и семейства  в риск. Цената е 320 (триста и двадесет) лв. с включен ДДС за 1 участник. При повече от двама участници от организация, ще получите редуцирана цена. Институт по социални дейности и практики провежда обучения и супервиизии по теми и заявки на различни клиенти – доставчици или екипи на социални услуги, индивидуални клиенти, служители в общински структури, училища, представители на правосъдната и здравната системи. Обученията и супервизиите са изцяло съобразени с ресурсите на клиента: време, предпочитано място и екип и са гарантирани с високо качество на предоставянето им.   Повече информация за предлаганите от ЦПО към ИСДП услуги и възможности за подаване на заявки може да намерите на официалния ни сайт: http://www.sapibg.org/bg. За въпроси и записвания се обръщайте към Център за професионално обучение, ИСДП тел.: 02 852 47 13, 0892 232781, ел.поща: z.kovacheva@sapibg.org,  sapi_obuchenia@abv.bg
„Институт по социални дейности и практики” благодари за високата оценка от МВР
„Институт по социални дейности и практики” благодари за високата оценка от МВР   В петък, 14 декември, 2018 се състоя заключителната конференция попроекта „Разкажи ми историята“ на Института по психология на МВР и Фондация „Институт по психология на групите“.   Проектът подкрепя процеса на промяна и най-вече - на въвеждане на нова професионална култура и практика за работа с деца, жертви и свидетели на престъпления. Той поставя и началото на едно още по-тясно сътрудничество между МВР и представителите на ключовите институции и неправителствените организации, ангажирани с превенцията и противодействието на насилието на деца, обясни директорът на Института по психология – МВР Кристина Николаева.   ИСДП благодари за високата оценка изразена от МВР за дългогодишния ни принос за въвеждане на принципи за щадящо правосъдие, адаптирано към потребностите на детето и неговата психика, подкрепата на професионалистите, работещи с деца в сферата на правосъдието и закрилата на деца, така че да се гарантира спазването на най-добрия интерес на детето при взимане на решения.   Изразяваме нашата подкрепа и желание този процес да стане по-интензивен като продължим партньорството си за прилагане на мултидисциплинарен и междуинституционален подход, за да бъде въведена добре функционираща и ефективна организация, която да позволява на структурите да работят заедно по координиран начин с цел да се подобри практиката и се гарантира по-добра защита на децата, жертви на престъпления и участници в правни процедури.   Наръчникът по проекта „Разкажи ми историята“ на Института по психология на МВР и Фондация „Институт по психология на групите“ се базира включително на разработените от ИСДП стандарти и прилагане на специализирана методика за разпит за предотвратяване на повторно травмиране, като в същото време осигурява годни за съда свидетелски показания и е съобразена с правото на детето на закрила, помощ и дружелюбно към детето правосъдие.   ИСДП насърчава проактивната политика на МВР за въвеждане на щадящо правосъдие и прилагане на междуинституционален модел за работа с деца, жертви и свидетели на насилие.  Дългогодишните ни усилия в тази посока са насочени към развиване на пилотна практика Детски център за застъпничество и подкрепа Зона ЗаКрила в гр. Шумен и Монтана, където се предоставя цялостна подкрепа на деца, пострадали от насилие или свидетели на престъпление и техните семейства - от медицински преглед, през психологическа подкрепа, до представителство при участие на децата в съдебни и административни процедури. Споделяме възможността за по-тясно сътрудничество с МВР и ключовите институции, ангажирани с превенцията и противодействието на насилието на деца. Снимката е от сайта на МВР
Благодарим за високата оценка!
Благодарим за високата оценка! Кампанията на ИСДП „Училището като сигурна среда” получи приза "Кампания на годината" в ГОДИШНИТЕ НАГРАДИ ЗА ДОБРИ ПРАКТИКИ В СФЕРАТА НА СОЦИАЛНИТЕ УСЛУГИ НА СТОЛИЧНА ОБЩИНА 2018 Кампания бe насочена към родители и учители, като отговорни възрастни, чиято мисия е да осигурят сигурна среда, в която децата да се учат и формират като уверени и справящи се хора; Кампанията получи национално покритие и медийни партньори в лицето на уважавани национални медии. По кампанията беше създаден клип, чийто режисьор бе Ясен Григоров. Клипът може да видите тук: https://www.youtube.com/watch?v=Bmyo-K5JM14 Кампанията беше подкрепена безвъзмездно от БТВ Медия Груп и клипът беше излъчван в продължение на месец по всички канали на БТВ Медия Груп - bTV, bTV Action, bTV Cinema, bTV Comedy, bTV Lady и RING. Медиен партньор на кампанията беше и БНР, аудио версия на клипа бе излъчван в продължение на месец по програмите на националното радио. Благодарение на подкрепата на Метрополитен София, гражданите на столицата видяха клипа по екраните в метростанциите. Отново в метрото, със съдействието на Метрореклама бяха поставени статични банери от кампанията. Получихме подкрепа и от НДК – клипът по кампанията беше излъчван по екраните в НДК и преди прожекциите в кино „Люмиер” Благодарим на всички, които ни подкрепиха и работиха заедно с нас!
Конференция „Възстановително правосъдие за деца-жертви”
Конференция „Възстановително правосъдие за деца-жертви” Конференция „Възстановително правосъдие за деца-жертви” се проведe в Брюксел. Конференцията събра професионалисти и студенти, интересуващи се как ВП се прилага в различен контекст. Обичайно, за ВП се говори от гледна точка на извършителя, но тоза конференция насочва вниманието към жертвите. Изтъкнати личности като Тим Чапман (университета на Ълстър), Иво Аертсен (Католически университет в Льовен), Тали Гал (Университет в Хайфа, Израел), Мая Гелин (Лапландски университет, Финландия) бяха основни говорители. Джоанна Гууди от АОП представи как концепциите за ВП, което говори за среща между извършителя и жертвата и приятелското към детето правосъдието, което е насочено към избягване на всякакъв контакт между жертвата и извършителя могат да се срещнат. Проф. Димитрова, председател на УС на ИСДП и Петя Димитрова, програмен директор „Международни програми и проекти, международна дейност, анализи и детско участие” представиха българския опит за възстановителна медиация между пострадалия и извършителя.
Ден на отворените врати посветен на приемната грижа
Ден на отворените врати посветен на приемната грижа На 21 ноември Център за обществена подкрепа "Славейков" отвори вратите си за гости, които се интересуват от приемната грижа в София. Събитието беше насочено към хора, които обмислят да станат професионални приемни родители.  Гостите са запознаха с приемната грижа и конкретните стъпки, които трябва да предприемат, за да станат приемни родители. Разбраха повече за кандидатстването, обучението и смисъла на приемната грижа.  Присъстваха и действащи приемни родители, които споделиха радости и предизвикателства от живота си.  Екипът на центъра планира да превърне този тип отворени врати в традиция, за да могат повече хора да се запознаят с процеса и да предприемат конкретни стъпки.  За контакти и и допълнителна информация: тел: 02/920 42 38 | e-mail: sapi_slaveykov@abv.bg  Център за обществена подкрепа "Славейков" се намира на бул. „Тодор Александров“ 175, ж.к. Илинден, София, в близост до парк "Света Троица", Арена "Запад" и 113 СУ "Сава Филаретов", Входът е откъм ул. "Найчо Цанов".
Как да стана приемен родител?
Как да стана приемен родител? Ден на отворените врати посветен на приемната грижа. На 21 ноември Център за обществена подкрепа "Славейков" ще отвори вратите си за гости, които се интересуват от приемната грижа в София. Ако вярвате, че сте добър човек, който може да даде обич и подкрепа на дете в нужда. Ако някога сте се си задавали въпроса "Как да стана приемен родител?" Ако искате да разберете повече за радостите и предизвикателствата в живота на приемните родители. Ако сте минали през всички етапи на обмисляне и искате да знаете повече за конкретните стъпки. Този ден на отворените врати е за вас! Добре дошли да се запознаете с професионалистите, които могат да отговорят на въпросите ви и да срещнете действащи приемни родители, които могат да ви разкажат за ежедневието си. За контакти и и допълнителна информация: тел: 02/920 42 38 | e-mail: sapi_slaveykov@abv.bg  Център за обществена подкрепа "Славейков" се намира на бул. „Тодор Александров“ 175, ж.к. Илинден, София, в близост до парк "Света Троица", Арена "Запад" и 113 СУ "Сава Филаретов", Входът е откъм ул. "Найчо Цанов".
Децата настанени в резидентни услуги – да открием техните силни страни и да ги подкрепим
Децата настанени в резидентни услуги – да открием техните силни страни и да ги подкрепим Всички ние, специалистите работещи в сферата на социалната работа знаем, че съществува една особено уязвима група деца, чието развитие е поставено в условия на по-голяма уязвимост и висок риск и в индивидуален, и в социален аспект.  Те са уязвими, защото живеят извън семейство, имат комплексни проблеми, свързани с трудното им минало, болезнени раздели от най-ранна възраст, неглижиране и отхвърляне в семейството, неприемане от общността, стигматизиращо отношение.     Дълбоко загнездената болка и срам ги прави враждебни към света около тях, отразява се на самоуважението им и затрудняват тяхното самоопределяне. Те губят способността си да осъзнаят своите положителни и силни страни, да намерят цел и посока на своето бъдещо развитие. Въпреки политиките на местно и национално ниво в тази посока, все още техните потребности в пълнота не се посрещат по един разбиращ, разпознаващ и индивидуално ориентиран начин. Екип от експерти на  Институт по социални дейности и практики предложи цялостен подход за посрещане на тези комплексни потребности, а именно – дългосрочна и интензивна работа с деца в Центрове за настаняване от семеен тип по Програми за личностно развитие в две насоки. Програма „Моят житейски проект” е ориентирана към изграждане на умения за осмисляне на собствената житейска история, разбиране и приемане на трудностите чрез осъзнаване на миналото, подобряване на емоционалното състояние, идентифициране на силните страни, развитие на принадлежност към семейството и общността, намиране на смисъл и перспективи. Програма "Моят проект за реализация" е със социално-образователна насоченост и подкрепя образователното развитие на децата и младежите, подобрява  уменията им за общуване, себепредставяне и решаване на проблеми, подготвя за самостоятелност и реализация на пазара на труда. Разработването и пирлагането на програмите с деца и младежи от резидентни услуги се осъществява от екипа на Институт по социални дейности и практики с финансовата подкрепа, осигурена по Проект „Ключ към бъдеще”, финансиран по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2014-2020, съгласно Договор № BG05M9OP001-2.009-0055-С01 с Министерство на труда и социалната политика, в качеството си на Управляващ орган. Периодът на изпълнение на проекта е 24 месеца и ще продължи до 30.06.2020 г. Общата цел е насърчаване и развитие на мерки за социално включване на деца и младежи в риск, настанени в резидентни услуги. През месец ноември започнаха първите срещи с деца и младежи, настанени в 10 Центрове за настаняване от семеен тип и 1 Кризисен център в градовете Шумен, Стара Загора и София. Експерти на ИСДП предложиха на децата интерактивни модели за опознаване, представиха програмите, по които ще работят съвместно, предложиха различни дейности, в които ще бъдат включени децата. Навсякъде децата проявяваха интерес, защото подходът, предложен от експертите събуди любопитството им и демонстрира разбиране и желание за подадена ръка. През месец декември предстои и втора среща с децата за представяне на конкретни дейности по програмите и договаряне включване на децата в модулите по тях. Тогава очакваме да започнат и първите сесии в Модул „Арттерапия” и „Моята история”. Предстои изключително интензивна съвместна работа, в която експерти и деца от всяка от 11-те услуги ще се срещат два пъти седмично в продължение на година и половина. Очакваме предизвикателства, много емоционални моменти и взаимна удовлетвореност.
Международно обучение за изграждане на умения и техники  за сигурна и позитивна среда в училище
Международно обучение за изграждане на умения и техники за сигурна и позитивна среда в училище В рамките на проект „Усилване на силните страни на детето за превенция на насилието”  Институт по социални дейности и практики в партньорство с Association for Child and Family Empowerment "Ave Copiii" (Молдова), Social Services Agency (Латвия), First Children's Embassy in the World – Megjashi, (Македония), Federatia Organizatiilor Neguvernamentale pentru Copil, (Румъния), Network of Organizations for Children of Serbia – MODS, (Сърбия),  The Association for a better world, (Словения) и Tirana Legal aid society (TLAS) (Албания) участва в международно обучение Underpinning ideas and an introduction to circle process and pro-active circles Restorative Enquiry”, който има   за изграждане на умения и техники  за сигурна и позитивна среда в училище. Прилагането на възстановителни (ресторативни) практики задълбочава връзките между съучениците, увеличава чувството за принадлежност, намалява агресията, тормозът и неудовлетворението и същевременно развива емоционалните и социални умения. Методът circle process and pro-active circles може да се прилага  в клас или с група учители, професионалисти и използва по-структуриран набор от дейности, предназначени да изградят чувство за общност, да развият емпатия, доверие, комуникативност и умения за сътрудничество. Възстановителните подходи предлагат нов начин за това как хората се отнасят един към друг в една училищна общност. Те осигуряват на всички, възрастните и младите хора последователна рамка, в която да се изграждат, поддържат или когато нещата се нарушат да поправят взаимоотношенията. Водещ на обучението е д-р Белинда Хопкинс,  директор на " Transforming Conflict.". Тя е пионер в приложението на възстановителните принципи в училищните среди във Великобритания в края на 90-те години и създава първия курс по възстановителни умения разработен специално за учителите. Белинда е един от най-известните автори в света в областта на възстановителните подходи в училищата и социалните услуги. Нейните книги "Just Schools" (JKP 2004), "Just Care" (JKP 2009) и The Restorative Classroom (Optimus 2011) са международно признати. Белинда прекарва шест години в проучване на опита на онези, които прилагат в своите училища възстановителни подходи. Резултатите представляват първата докторска дисертация в тази област, завършена през 2006 г. в Университета в Рийдинг.
Обобщение на резултатите от дискусиите и направените предложения на  конференция „Професионализиране на социално-възпитателните интервенции в сферата на правосъдието за деца: Предизвикателства и възможности във Франция и България”
Обобщение на резултатите от дискусиите и направените предложения на  конференция „Професионализиране на социално-възпитателните интервенции в сферата на правосъдието за деца: Предизвикателства и възможности във Франция и България” Обобщение на резултатите от дискусиите и направените предложения на  конференция „Професионализиране на социално-възпитателните интервенции в сферата на правосъдието за деца: Предизвикателства и възможности във Франция и България” 23.10. – 24.10. 2018 г.   Организатори на срещата бяха Магистърска програма: „Социално-възпитателна и пробационна дейност с правонарушители” към Факултет по науки за образованието и изкуствата на СУ „Свети Климент Охридски”, Институт по социални дейности и практики и Национална мрежа за децата с подкрепата на Френското посолство в София и Френски институт в България. На двудневната среща бяха обсъждани темите за академичното и продължаващото обучение на професионалисти, работещи с деца в конфликт със закона. Фокус на презентациите и изказванията беше обучението на тези специалисти, които извършват социално-възпитателни, психопедагогически интеревнции. Участваха преподаватели от СУ „Св.Кл. Охридски“, Факултет по науки за образованието и изкуство, Факултет по педагогика, Юридически факултет,  ЮЗУ „Неофит Рилски“, Националния институт по правосъдието, представители на МП, ДАЗД, АСП, МВР, представители на неправителствени организации, независили специалисти и студенти. В дискусиите и обмяната на опит се включиха и френските преподаватели Стефан Рюлак и Жил Серафен, които работят в университети в Париж и в Лозана и в контекста на социално-възпитателните интервенции обединяват професионали дейности, ориентирани към промяна у децата и техните семейства. Бяха представени примери за професионализиране на приемната грижа, въвеждането на нова правна възпитателна мярка, налагана от детския съдия на деца в конфликт със закона „Възпитътелно проучване на детето и неговото семейство“, която продължава шест месеца и има за цел да даде препоръки на съда за най-адекватни интервенции.  Тези интеревнции предполагат набор от професионални комепетнции като общуване и изграждане на връзка, индвидуализиране чрез проучване и оценка на конкретния случай, договаряне и реализиране на индвидуален план/проект за промяна, за водене на групови програми, за общностна и мултикултурна работа, за межудиниституционално взаимодействие, за рефериране към определени разпознати теоретични и инструментални опори при извършване на дейностите, за застъпничество, за включване на жертвите на престъпления в работата и пр. Според споделеното от  Стефан Рюлак и Жил Серафен, тези интеревенции във Франция са поверени единствено и само на специализирани възпитатели, чиято професия има ясня мисия, държавни стандрати, акредитирано обучение и  държавна диплома в сферата на социалната работа. Тези специалисти участват в продължаващо обучение, което е гарантирано от законодателството като право. Ключовата философия, залегнала в нормативните документи и професионалните стандрати е за приоритет на закрилата пред наказанието при деца, извършители на престъпления. Системата за младежко правосъдие не третира прояви на асоциално поведение, което е с неясна дефиниция и граници. Стана ясно, че в България тези интервенции не са разпознати като професионални и са възложени на хора с широк профил на академично образование – химици, географи, инжинери, математици, филолози, юристи и пр.. В някои сфери се изсква да имат учителска правоспособност, която се придобива с около 240 часа обучение. В някои сфери, като тази на борба с противообществените прояви на децата, т.н. обществени възпитатели са хора с различна професия, които изпълняват социално-възпитътелни интервенции в свободното си време. При изпълнение на възпитателната мярка „Настаняване в СПи или във ВУИ“ участват възпитатели, за които изискването е да имат учителска правоспособност.  С други думи научната рационалност, науката, разбирана като познание и методи, универсализира в най-добрия случай преподаването като ключова компетенция за изпълнение на социално-възпитателните интервенции и игнорира наличието на други. В университетите има опити да се въведат и реализират специализирани бакалаварски и магистърски програми в областта на социалната работа и социалната педагогика. Квалификационните характеристики покриват в известна степен набора от компетенции за соицално-възпитателна работа с деца в конфликт със закона. Университетската подготовка също има своите проблеми, като на първо място сред тях е фактът, че както бакалавърските, така и магистърските им програми се развиват без ясна връзка с нуждите на практиката, самата практика не е идентифицирала своите нужди и няма държавни изисквания, стандрати към подготовката на специалистите.  Общо взето няма значение каква специалност е завършил един кандидат, следователно няма значение какво знае и може за да бъде нает като специалст, който извършва социално-педагогически интеревнции.  На следващо място, научната референция е също твърде неясна – както по отношение на научните дисциплини, които я дават, така и в съдржателен аспект, т.е. кои са теориите, които се ползват, доколко познанието е професионално споделено. Разбирането за необходима интердисциплинарност не отменя тази необходимост, още повече че има нужда от наистина научно осмисляне на мултидисциплинарния и интердисциплиннарния подходи. В такава ситуация дискусията  за професионализирането беше насочена към споделяне на добри практики за продължаващо обучение. Определянето им като добри е по индикатори като  връзката между нужди на децата и профил на професионални компетенции, обучтелни програми, насочени към развитие на ясно дефинирани комепетнции, формулирана концепция за подкрепа и промяна и ясни теоретични референции  на методологията на работа,  постигнати резултати. При тях също обаче няма механизми за споделеност на нужди от обучение, необходими компетенции и тяхното прилагане между обучителни програми, работодатели, професионалисти, извън случаите, когато има съвпадение между различни роли. Предложенията до които се достигна могат да се групират по следния начин: Необходимо е приемане на ясен набор от професии в социалната сфера като  социален работник,специалист социални дейности, социален педагог, социален възпитател, социален сътрудник.  В момента в националния класификатор на професиите има редица противоречия, разминавания с реалната практика, с определени изисквания на министерства. Необходимо е разработване и приемане на минимални държавни стандрати за професиите в социалната работа.Това би могло да се случи чрез приемане на политическо ниво на международната дефиниция за социална работа от мелбърн, 2014 г., приемане на национална дефиниция, която се опира на международната. Това ще подкрепи общо разбиране за принципите на социалната работа и в този контекст и на  компетенциите, които искаме да развиваме в професията/професиите на това поле. Необходимо е стандартизиране или акредитиране наобучителните програмиот продължаващо неформално обучение за социални работници, социални педагози, психолози в сферата на работа с деца в конфликт със закона. При всички случаи като условие е да се обявятясни референции на предложенията и да се създаде орган, който гарантира и изпълнението на социалните услуги от НПО и общините. Да се овладее парадоксалната ситуация, в която държавните структури се самоакредитират, липсват акедитационни тела, които да апробират инструменти и програми, които да отговарят на дефинирани стандарти. Апробационните тела да са независими. По отношение на професионализирането на социално-възпитателните интеревенции при деца в конфликт със закона, преди въвеждане на норми и стандрати за професиите има необходимост от промяна на  нагласите на професионалистите и на обществото по посока на смисъла, целите и методите за тяхното постигане, с други думи за промяна на нагласите да се наблюдава, регистрира и наказва към превенция, закрила и алтернативни подходи, включително ресторативни практики. Преди да се преминава към нормативна уредба е важно да се направи обществено обсъждане на концепцията за детско правосъдие.