Събития

Ден на отворените врати посветен на приемната грижа
Ден на отворените врати посветен на приемната грижа На 21 ноември Център за обществена подкрепа "Славейков" отвори вратите си за гости, които се интересуват от приемната грижа в София. Събитието беше насочено към хора, които обмислят да станат професионални приемни родители.  Гостите са запознаха с приемната грижа и конкретните стъпки, които трябва да предприемат, за да станат приемни родители. Разбраха повече за кандидатстването, обучението и смисъла на приемната грижа.  Присъстваха и действащи приемни родители, които споделиха радости и предизвикателства от живота си.  Екипът на центъра планира да превърне този тип отворени врати в традиция, за да могат повече хора да се запознаят с процеса и да предприемат конкретни стъпки.  За контакти и и допълнителна информация: тел: 02/920 42 38 | e-mail: sapi_slaveykov@abv.bg  Център за обществена подкрепа "Славейков" се намира на бул. „Тодор Александров“ 175, ж.к. Илинден, София, в близост до парк "Света Троица", Арена "Запад" и 113 СУ "Сава Филаретов", Входът е откъм ул. "Найчо Цанов".
Как да стана приемен родител?
Как да стана приемен родител? Ден на отворените врати посветен на приемната грижа. На 21 ноември Център за обществена подкрепа "Славейков" ще отвори вратите си за гости, които се интересуват от приемната грижа в София. Ако вярвате, че сте добър човек, който може да даде обич и подкрепа на дете в нужда. Ако някога сте се си задавали въпроса "Как да стана приемен родител?" Ако искате да разберете повече за радостите и предизвикателствата в живота на приемните родители. Ако сте минали през всички етапи на обмисляне и искате да знаете повече за конкретните стъпки. Този ден на отворените врати е за вас! Добре дошли да се запознаете с професионалистите, които могат да отговорят на въпросите ви и да срещнете действащи приемни родители, които могат да ви разкажат за ежедневието си. За контакти и и допълнителна информация: тел: 02/920 42 38 | e-mail: sapi_slaveykov@abv.bg  Център за обществена подкрепа "Славейков" се намира на бул. „Тодор Александров“ 175, ж.к. Илинден, София, в близост до парк "Света Троица", Арена "Запад" и 113 СУ "Сава Филаретов", Входът е откъм ул. "Найчо Цанов".
Децата настанени в резидентни услуги – да открием техните силни страни и да ги подкрепим
Децата настанени в резидентни услуги – да открием техните силни страни и да ги подкрепим Всички ние, специалистите работещи в сферата на социалната работа знаем, че съществува една особено уязвима група деца, чието развитие е поставено в условия на по-голяма уязвимост и висок риск и в индивидуален, и в социален аспект.  Те са уязвими, защото живеят извън семейство, имат комплексни проблеми, свързани с трудното им минало, болезнени раздели от най-ранна възраст, неглижиране и отхвърляне в семейството, неприемане от общността, стигматизиращо отношение.     Дълбоко загнездената болка и срам ги прави враждебни към света около тях, отразява се на самоуважението им и затрудняват тяхното самоопределяне. Те губят способността си да осъзнаят своите положителни и силни страни, да намерят цел и посока на своето бъдещо развитие. Въпреки политиките на местно и национално ниво в тази посока, все още техните потребности в пълнота не се посрещат по един разбиращ, разпознаващ и индивидуално ориентиран начин. Екип от експерти на  Институт по социални дейности и практики предложи цялостен подход за посрещане на тези комплексни потребности, а именно – дългосрочна и интензивна работа с деца в Центрове за настаняване от семеен тип по Програми за личностно развитие в две насоки. Програма „Моят житейски проект” е ориентирана към изграждане на умения за осмисляне на собствената житейска история, разбиране и приемане на трудностите чрез осъзнаване на миналото, подобряване на емоционалното състояние, идентифициране на силните страни, развитие на принадлежност към семейството и общността, намиране на смисъл и перспективи. Програма "Моят проект за реализация" е със социално-образователна насоченост и подкрепя образователното развитие на децата и младежите, подобрява  уменията им за общуване, себепредставяне и решаване на проблеми, подготвя за самостоятелност и реализация на пазара на труда. Разработването и пирлагането на програмите с деца и младежи от резидентни услуги се осъществява от екипа на Институт по социални дейности и практики с финансовата подкрепа, осигурена по Проект „Ключ към бъдеще”, финансиран по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2014-2020, съгласно Договор № BG05M9OP001-2.009-0055-С01 с Министерство на труда и социалната политика, в качеството си на Управляващ орган. Периодът на изпълнение на проекта е 24 месеца и ще продължи до 30.06.2020 г. Общата цел е насърчаване и развитие на мерки за социално включване на деца и младежи в риск, настанени в резидентни услуги. През месец ноември започнаха първите срещи с деца и младежи, настанени в 10 Центрове за настаняване от семеен тип и 1 Кризисен център в градовете Шумен, Стара Загора и София. Експерти на ИСДП предложиха на децата интерактивни модели за опознаване, представиха програмите, по които ще работят съвместно, предложиха различни дейности, в които ще бъдат включени децата. Навсякъде децата проявяваха интерес, защото подходът, предложен от експертите събуди любопитството им и демонстрира разбиране и желание за подадена ръка. През месец декември предстои и втора среща с децата за представяне на конкретни дейности по програмите и договаряне включване на децата в модулите по тях. Тогава очакваме да започнат и първите сесии в Модул „Арттерапия” и „Моята история”. Предстои изключително интензивна съвместна работа, в която експерти и деца от всяка от 11-те услуги ще се срещат два пъти седмично в продължение на година и половина. Очакваме предизвикателства, много емоционални моменти и взаимна удовлетвореност.
Международно обучение за изграждане на умения и техники  за сигурна и позитивна среда в училище
Международно обучение за изграждане на умения и техники за сигурна и позитивна среда в училище В рамките на проект „Усилване на силните страни на детето за превенция на насилието”  Институт по социални дейности и практики в партньорство с Association for Child and Family Empowerment "Ave Copiii" (Молдова), Social Services Agency (Латвия), First Children's Embassy in the World – Megjashi, (Македония), Federatia Organizatiilor Neguvernamentale pentru Copil, (Румъния), Network of Organizations for Children of Serbia – MODS, (Сърбия),  The Association for a better world, (Словения) и Tirana Legal aid society (TLAS) (Албания) участва в международно обучение Underpinning ideas and an introduction to circle process and pro-active circles Restorative Enquiry”, който има   за изграждане на умения и техники  за сигурна и позитивна среда в училище. Прилагането на възстановителни (ресторативни) практики задълбочава връзките между съучениците, увеличава чувството за принадлежност, намалява агресията, тормозът и неудовлетворението и същевременно развива емоционалните и социални умения. Методът circle process and pro-active circles може да се прилага  в клас или с група учители, професионалисти и използва по-структуриран набор от дейности, предназначени да изградят чувство за общност, да развият емпатия, доверие, комуникативност и умения за сътрудничество. Възстановителните подходи предлагат нов начин за това как хората се отнасят един към друг в една училищна общност. Те осигуряват на всички, възрастните и младите хора последователна рамка, в която да се изграждат, поддържат или когато нещата се нарушат да поправят взаимоотношенията. Водещ на обучението е д-р Белинда Хопкинс,  директор на " Transforming Conflict.". Тя е пионер в приложението на възстановителните принципи в училищните среди във Великобритания в края на 90-те години и създава първия курс по възстановителни умения разработен специално за учителите. Белинда е един от най-известните автори в света в областта на възстановителните подходи в училищата и социалните услуги. Нейните книги "Just Schools" (JKP 2004), "Just Care" (JKP 2009) и The Restorative Classroom (Optimus 2011) са международно признати. Белинда прекарва шест години в проучване на опита на онези, които прилагат в своите училища възстановителни подходи. Резултатите представляват първата докторска дисертация в тази област, завършена през 2006 г. в Университета в Рийдинг.
Обобщение на резултатите от дискусиите и направените предложения на  конференция „Професионализиране на социално-възпитателните интервенции в сферата на правосъдието за деца: Предизвикателства и възможности във Франция и България”
Обобщение на резултатите от дискусиите и направените предложения на  конференция „Професионализиране на социално-възпитателните интервенции в сферата на правосъдието за деца: Предизвикателства и възможности във Франция и България” Обобщение на резултатите от дискусиите и направените предложения на  конференция „Професионализиране на социално-възпитателните интервенции в сферата на правосъдието за деца: Предизвикателства и възможности във Франция и България” 23.10. – 24.10. 2018 г.   Организатори на срещата бяха Магистърска програма: „Социално-възпитателна и пробационна дейност с правонарушители” към Факултет по науки за образованието и изкуствата на СУ „Свети Климент Охридски”, Институт по социални дейности и практики и Национална мрежа за децата с подкрепата на Френското посолство в София и Френски институт в България. На двудневната среща бяха обсъждани темите за академичното и продължаващото обучение на професионалисти, работещи с деца в конфликт със закона. Фокус на презентациите и изказванията беше обучението на тези специалисти, които извършват социално-възпитателни, психопедагогически интеревнции. Участваха преподаватели от СУ „Св.Кл. Охридски“, Факултет по науки за образованието и изкуство, Факултет по педагогика, Юридически факултет,  ЮЗУ „Неофит Рилски“, Националния институт по правосъдието, представители на МП, ДАЗД, АСП, МВР, представители на неправителствени организации, независили специалисти и студенти. В дискусиите и обмяната на опит се включиха и френските преподаватели Стефан Рюлак и Жил Серафен, които работят в университети в Париж и в Лозана и в контекста на социално-възпитателните интервенции обединяват професионали дейности, ориентирани към промяна у децата и техните семейства. Бяха представени примери за професионализиране на приемната грижа, въвеждането на нова правна възпитателна мярка, налагана от детския съдия на деца в конфликт със закона „Възпитътелно проучване на детето и неговото семейство“, която продължава шест месеца и има за цел да даде препоръки на съда за най-адекватни интервенции.  Тези интеревнции предполагат набор от професионални комепетнции като общуване и изграждане на връзка, индвидуализиране чрез проучване и оценка на конкретния случай, договаряне и реализиране на индвидуален план/проект за промяна, за водене на групови програми, за общностна и мултикултурна работа, за межудиниституционално взаимодействие, за рефериране към определени разпознати теоретични и инструментални опори при извършване на дейностите, за застъпничество, за включване на жертвите на престъпления в работата и пр. Според споделеното от  Стефан Рюлак и Жил Серафен, тези интеревенции във Франция са поверени единствено и само на специализирани възпитатели, чиято професия има ясня мисия, държавни стандрати, акредитирано обучение и  държавна диплома в сферата на социалната работа. Тези специалисти участват в продължаващо обучение, което е гарантирано от законодателството като право. Ключовата философия, залегнала в нормативните документи и професионалните стандрати е за приоритет на закрилата пред наказанието при деца, извършители на престъпления. Системата за младежко правосъдие не третира прояви на асоциално поведение, което е с неясна дефиниция и граници. Стана ясно, че в България тези интервенции не са разпознати като професионални и са възложени на хора с широк профил на академично образование – химици, географи, инжинери, математици, филолози, юристи и пр.. В някои сфери се изсква да имат учителска правоспособност, която се придобива с около 240 часа обучение. В някои сфери, като тази на борба с противообществените прояви на децата, т.н. обществени възпитатели са хора с различна професия, които изпълняват социално-възпитътелни интервенции в свободното си време. При изпълнение на възпитателната мярка „Настаняване в СПи или във ВУИ“ участват възпитатели, за които изискването е да имат учителска правоспособност.  С други думи научната рационалност, науката, разбирана като познание и методи, универсализира в най-добрия случай преподаването като ключова компетенция за изпълнение на социално-възпитателните интервенции и игнорира наличието на други. В университетите има опити да се въведат и реализират специализирани бакалаварски и магистърски програми в областта на социалната работа и социалната педагогика. Квалификационните характеристики покриват в известна степен набора от компетенции за соицално-възпитателна работа с деца в конфликт със закона. Университетската подготовка също има своите проблеми, като на първо място сред тях е фактът, че както бакалавърските, така и магистърските им програми се развиват без ясна връзка с нуждите на практиката, самата практика не е идентифицирала своите нужди и няма държавни изисквания, стандрати към подготовката на специалистите.  Общо взето няма значение каква специалност е завършил един кандидат, следователно няма значение какво знае и може за да бъде нает като специалст, който извършва социално-педагогически интеревнции.  На следващо място, научната референция е също твърде неясна – както по отношение на научните дисциплини, които я дават, така и в съдржателен аспект, т.е. кои са теориите, които се ползват, доколко познанието е професионално споделено. Разбирането за необходима интердисциплинарност не отменя тази необходимост, още повече че има нужда от наистина научно осмисляне на мултидисциплинарния и интердисциплиннарния подходи. В такава ситуация дискусията  за професионализирането беше насочена към споделяне на добри практики за продължаващо обучение. Определянето им като добри е по индикатори като  връзката между нужди на децата и профил на професионални компетенции, обучтелни програми, насочени към развитие на ясно дефинирани комепетнции, формулирана концепция за подкрепа и промяна и ясни теоретични референции  на методологията на работа,  постигнати резултати. При тях също обаче няма механизми за споделеност на нужди от обучение, необходими компетенции и тяхното прилагане между обучителни програми, работодатели, професионалисти, извън случаите, когато има съвпадение между различни роли. Предложенията до които се достигна могат да се групират по следния начин: Необходимо е приемане на ясен набор от професии в социалната сфера като  социален работник,специалист социални дейности, социален педагог, социален възпитател, социален сътрудник.  В момента в националния класификатор на професиите има редица противоречия, разминавания с реалната практика, с определени изисквания на министерства. Необходимо е разработване и приемане на минимални държавни стандрати за професиите в социалната работа.Това би могло да се случи чрез приемане на политическо ниво на международната дефиниция за социална работа от мелбърн, 2014 г., приемане на национална дефиниция, която се опира на международната. Това ще подкрепи общо разбиране за принципите на социалната работа и в този контекст и на  компетенциите, които искаме да развиваме в професията/професиите на това поле. Необходимо е стандартизиране или акредитиране наобучителните програмиот продължаващо неформално обучение за социални работници, социални педагози, психолози в сферата на работа с деца в конфликт със закона. При всички случаи като условие е да се обявятясни референции на предложенията и да се създаде орган, който гарантира и изпълнението на социалните услуги от НПО и общините. Да се овладее парадоксалната ситуация, в която държавните структури се самоакредитират, липсват акедитационни тела, които да апробират инструменти и програми, които да отговарят на дефинирани стандарти. Апробационните тела да са независими. По отношение на професионализирането на социално-възпитателните интеревенции при деца в конфликт със закона, преди въвеждане на норми и стандрати за професиите има необходимост от промяна на  нагласите на професионалистите и на обществото по посока на смисъла, целите и методите за тяхното постигане, с други думи за промяна на нагласите да се наблюдава, регистрира и наказва към превенция, закрила и алтернативни подходи, включително ресторативни практики. Преди да се преминава към нормативна уредба е важно да се направи обществено обсъждане на концепцията за детско правосъдие.
Работна група за изготвяне на методика за работа с младежи, напускащи алтернативна грижа
Работна група за изготвяне на методика за работа с младежи, напускащи алтернативна грижа Работна група за изготвяне на методика за работа с младежи, напускащи алтернативна грижа се събра днес в Център за обществена подкрепа "Славейков" управляван от ИСДП. ИСДП инициира работната група с цел изготвяне на методика за работа с младежи, напускащи алтернативна грижа. Групата е във връзка с проект „Заедно след алтернативна грижа” (OUTogether).” В последните години процесът на деинституционализация в Р. България постигна значителен напредък в изграждането на нов тип грижа за деца, по също така постави и редица предизвикателства пред системата за закрила на децата. Една от основните проблематични области е подготовката на децата за напускане на грижа и за започване на самостоятелен живот. При все че съществуват специализирани услуги за такива деца – като преходно, защитено и наблюдавани жилища, както и че се прави план за подготовка за напускане, екипът на ИСДП счита, че може да се направи повече за подготовката на децата за напускане на грижа. Ето защо ИСДП проектът „Заедно след алтернативна грижа”(OUTogether) цели подобряване на грижата за деца, които напускат алтернативна грижа. Проектът се провежда едновременно в 3 страни членки на ЕС – България, Португалия и Хърватия. Насочен е към подобряване на уменията за независим живот на децата, които са настанени дългосрочно в алтернативна грижа, както и в подобряване на интегрираната подкрепа на местно ниво за работа с такива деца след като вече са напуснали алтернативна грижа. Една от най-важните дейности по проекта е свързана с експертна дискусия за предизвикателствата и възможните решения за подобряване на подготовката на младежи за напускане на институции. Предвидени са 5 последователни срещи с експерти. На първата среща присъстваха експерти от доставчици на социални услуги, независими експерти, представители на АСП, МТСП, АЗ, ДАЗД. Предстои да се проведат дискусии с младежи, на които предстои напускане напускащи или скоро напуснали алтернативна грижа, както и приемни родители. Първата цел на дискусиите е да се изготви: 1) задълбочена оценка на съществуващите национални закони и политики, процедури и / или протоколи за подготовка за напускане на алтернативна грижа и последваща подкрепа; 2) обширна оценка на прилагането на подкрепящи услуги за напускане на грижи и за последваща грижа. След това следва да се работи в посока: 3) Разработване на методология за протоколи за подготовка за напускане на алтернативни грижи; 4) установяване на общи критерии и изискванията за функционалност и осигуряване на подкрепа от институциите, както и към професионалните практики и методи, за да се повишат уменията за независим живот на деца и младежи, живеещи в алтернативна грижа. Рзултатите от дискусиите в експертната група ще бъдат представени пред националните институции на специален форум.
„Професионализиране на социално-възпитателните интервенции в правосъдието за деца: Предизвикателства и възможности във Франция и България”
„Професионализиране на социално-възпитателните интервенции в правосъдието за деца: Предизвикателства и възможности във Франция и България” Конференция: „Професионализиране на социално-възпитателните интервенции в правосъдието за деца: Предизвикателства и възможности във Франция и България” ще се проведе на 23.10. – 24.10. 2018 г., във Факултета по науки за образованието и изкуствата, СУ „Св. Климент Охридски”, бул. „Шипченски проход” 69А, зали 213 и 601. Организатори са:  „Социално-възпитателна и пробационна дейност с правонарушители” към Факултет по науки за образованието и изкуствата на СУ „Свети Климент Охридски” и Институт по социални дейности и практики, в партньорство с Национална мрежа за децата и с подкрепата на  Френското посолство в София и Френския институт в България.„ В конференцията ще участват представители на българската академична общност и френски университетски преподаватели. Темите на конференцията обхващат обучението, образованието и професионалните стандарти при професионалистите, ангажирани със социално-възпитателна дейност с деца в системата на младежкото правосъдие . Ще бъде отворено и пространство за обсъждания и дискусии. Вход свободен. Осигурен превод. При нужда от повече информация, моля свържете се с нас на: тел. 02/ 852 47 13, или e-mail: sapi@sapibg.org.  
Конференция „Професионализиране на социално-възпитателните интервенции в сферата на правосъдието за деца
Конференция „Професионализиране на социално-възпитателните интервенции в сферата на правосъдието за деца" Конференция „Професионализиране на социално-възпитателните интервенции в сферата на правосъдието за деца: Предизвикателства и възможности във Франция и България” Конференцията се състоя на 23.10. – 24.10. 2018 г., във Факултета по науки за образованието и изкуствата, СУ „Св. Климент Охридски”. Присъстваха Университетски преподаватели представители на институциите и НПО сектора. Конференцията бе организирана от Магистърска програма: „Социално-възпитателна и пробационна дейност с правонарушители” към Факултет по науки за образованието и изкуствата на СУ „Свети Климент Охридски” в сътрудничество с Институт по социални дейности и практики и Национална мрежа за децата и подкрепено от Френското посолство в София и Френски институт в България в рамките на програма за подкрепа на университетски и научни прояви. Темите бяха: обучението, образованието и професионалните стандарти в рамките на социално-възпитателните дейности с деца в конфликт със закона. Конференцията бе с международно участие, участваха френски университетски преподаватели - Стефан Рюлак и Жил Серафен. Стефан Рюлак е специален педагог, доктор по антропология, професор по социални иновации в Университета по социална работа и здраве в Лозана, Швейцария. Председател е на Научния съвет на списание „Le Sociographe”. Научните му изследвания са фокусирани проучване и анализ на актуалното състояние и хоризонтите за развитие на социалната работа във Франция, по-специално в областта на подготовката на специални педагози и социални работници. Амбицията му е да сподели и приложи френският опит в други страни. Жил Серафен е социолог и университетски преподавател, ръководител е на магистърски курс "Семейно образование и социално-възпитателна интервенция в Европа" в Университета на Париж „Нантер” и главен редактор на списание „Recherches familiales”, експерт в Националния съвет по закрила на детето. Актуалните му изследвания са върху обществените политики в полза на или основани на семейството и обществените политики за закрила на децата. Фокусът на работата му е върху ограниченията и възможностите на социално-възпитателната интервенция с непълнолетни в трудни ситуации. Проведоха се обсъждания и дискусии, за които ще бъде изнесена допълнителна информация.
Професионализирането на социално-възпитателната интервенция
Професионализирането на социално-възпитателната интервенция Семинарът „Професионализирането на социално-възпитателната интервенция в сферата на правосъдието за деца: Предизвикателства и възможности във Франция и България” е организиран от Сдружение Институт по социални дейности и практики, съвместно със Софийски университет „Св. Климент Охридски” и Национална мрежа за децата. Семинарът е подкрепен от Френски институт в България в рамките на програма за подкрепа на университетски и научни прояви. . Темите за обучението, образованието и професионалните стандарти в рамките на социално-възпитателните дейности с деца в конфликт със закона ще бъдат основни пунктове в изказванията на български и френски университетски преподаватели.  Предвидено е отворено и пространство за обсъждания и дискусии. . Семинарът е със свободен достъп, осигурен е превод и не е необходима предварителна регистрация. Подходящ е за професионалисти работещи в сферата на защита правата на децата, научните среди, студенти и граждани свързани с темите в програмата. . Програмата подлежи да промяна. Очаквайте допълнителна информация относно залата, в която ще се проведе събитието. . ПРЕДВАРИТЕЛНА ПРОГРАМА . 23-24 октомври, 2018 г. 23 октомври, вторник 9.00 - 9.30 Откриване на семинара - проф. Клавдия Сапунджиева, Софийски университет "Св. Климент Охридски", ръководител катедра "Социална педагогика и социално дело", България - Даринка Янкова, изпълнителен директор на ИСДП, България - Представител на Министерството на правосъдието или на Държавната агенция за закрила на детето  - Представител на Френския институт в София, България 9: 30-11: 00 Обучение на социални педагози и социални работници в университетите - състояние и предизвикателства в България и Франция Модератор: г-жа Мариама Диало, независим консултант, специалист по закрила на детето / правосъдие за деца 1. Социално- педагогическа подготовка в Софийския университет - постижения и предизвикателства Професор Нели Божяджиева, катедра "Социална педагогика и социални дейности", Софийски университет "Св. Климент Охридски", България 2. Продължаващо образование чрез изследване. Пример за изследване – експеримент за спазването на принципа на състезателност, осъществено с професионалистите, прилагащи възпитателни мерки, наложени със съдебно решение (като мярка за закрила ). Г-жа Анна Рурка, доцент, университет Нантер Париж, Франция Дискусия с аудиторията 11: 00-11: 30 Кафе пауза 11.30-13.00 ч Взаиморъзките между обучението и професионалните стандарти в областта на социално-възпитателните дейности с деца в контакт със закона във Франция и България Модератор: Анна Рурка, доцент в Университета Нантер Париж 1. Професионализация на социално-възпитателните интервенции в сферата на правосъдието за деца. Пример за приемна грижа във Франция: принос, ограничения и настоящи предизвикателства Г-н Gilles Seraphin, професор в университет Нантер Париж, Франция 2. Между сегментацията на професията и експертната специализация: френският опит в професионализацията на социалната работа. Силни и слаби страни на френския модел по отношение на социалната намеса. Г-н Stéphane Rullac, професор в Университета за социална работа и здраве на Лозана и университета Париж VIII, Франция 3. Магистърска програма "Социално-възпитателна и пробационна дейност с правонарушители" - мултидисциплинарен отговор на нуждите на съвременната правосъдна практика Професор Нели Петрова, научен ръководител на магистърска програма, Софийски университет "Св. Климент Охридски", България Дискусия с аудиторията 13:00 - 14:00  Почивка 14.00 - 15.30  Обучение в областта на социално-възпитателните дейности за деца в контакт със закона във Франция и България Фасилитатори: д-р Георги Богданов, Национална мрежа за децата; Г-жа Мариама Диало, независим консултант, специалист по закрила на детето / правосъдие на детето; Г-жа Зорница Петрова, координатор на проекта, ИСДП Дискусиите се осъществяват в малки работни групи Представяне на препоръките на работните групи 15.30-16.00  Кафе пауза 16: 00-17: 30 Представяне на резултатите от дискусията и въпроси към лекторите Модератор: г-жа Надя Стойкова, доктор по социалната педагогика, Институт по социални практики и дейности - София 24 октомври, сряда 9: 00-10: 30 Професионализация и реформа на младежкото правосъдие в България Модератор: проф. Нели Петрова, Софийски университет 1. Основните идеи в реформата на правосъдието за деца в България и необходимостта от социално-педагогически специалисти Г-жа Ива Пушкарова, доцент по право, магистърска програма "Социално-възпитателни дейности с нарушители", Юридически факултет, Софийски университет "Св. Климент Охридски", България 2. Социална работа и отклоняване  Г-жа Велина Тодорова, Институт по право, Българска академия на науките, България Дискусия с аудиторията 10. 30-11: 00 Кафе пауза 11.00 - 12.30 Кръгла маса "Професионализъм, професионални стандарти и качество на интервенция за деца в риск" Модератор: Национална мрежа на децата, г-жа Мариама Диало, независим консултант Участници: Френски преподаватели, научни работници, представители на национални институции, на български университети, български експерти от НПО 12.30-13.00 Заключителна сесия