Позиция на проф. Нели Петрова, председател на управителния съвет на Институт по социални дейности и практики

Позиция на проф. Нели Петрова, председател на управителния съвет  на Институт по социални дейности и практики

Кой се страхува от неправителствените организации?

Интервю на проф. Нели Петрова публикувано в сайта Маргиналия.

Някак сякаш извън всяка логика манипулацията към родителите, да се страхуват за децата си премина в явна политическа атака срещу демокрацията и ценностите на демокрацията. А може би логиката е именно политическа, прикрита зад патриотизъм, религия, семейни традиции. В действителност чрез исканията за забрана на действия на НПО стават видими политическите цели на манипулиращите. Парадоксално е че го правят други НПО, да не говорим, че и повечето религиозни организации функционират като НПО.

Доколкото ме познават много хора, които надявам се ми имат някакво доверие, и които може би не са си задавали въпроса какво е това НПО, и сега биха могли да приемат някои от тези манипулации за верни, реших да кажа нещо по темата. Казвам ги така, както ги разбирам.

Самата аз повече от 15 г. съм създател, ръководител, експерт, обучител, супервизор, консултант в Институт по социални дейности и практики, която е сдружение с нестопанска цел, т.е. НПО. За дейностите на организацията, услугите, проектите, годишните доклади и пр. можете да  се информирате на www.sapibg.org  В голяма степен съм удовлетворена от работата, която вършим, въпреки трудностите и предизвикателствата, а може би и заради тях.

Твърдя, с цялата си професионална и лична отговорност, че ако има някакво прилично ниво на предоставяне на  социални услуги за деца и семейства в България, то се дължи на  прозорливостта на българските парламент и  правителства да създадат правна рамка, която позволява делегирането на тези услуги към НПО през 2004 г.

Кои са нещата за НПО, които ми се иска да кажа?

На първо място е важно да се каже, че неправителствените организации са държавни организации, важна присъща характеристика на демократичната държава.

Те са израз на правото на хората да се сдружават и да допринасят за добруването именно на държавата. Правителствата са изпълнителната власт на държавата и те изпълняват своята власт чрез правителствени дейности и структури. Структурите, които хората, гражданите на държавата създават са граждански, и са неправителствени, защото не са създадени от правителствата. В демократичната държава гражданите могат да се сдружават за да допринасят за общественото благо, или да защитават интереси на свои членове, или на определена група в обществото. Това тяхно право в много европейски страни е от повече от 100 години. Всички закони в държавата, които касаят юридическите лица се отнасят и за НПО.

НПО са организации на частната гражданска инициатива. В демократичното общество частната инициатива на хората е в основата на просперитета. Предприемаческата инициатива се осъществява чрез различни частни стопански организации – фирми, обединения и пр.  НПО са частни организации, но  с нестопанска цел, т.е.  от своята дейност те не могат разпределят печалба. Обикновено това е така, защото те подкрепят каузи, предоставят услуги на хора в уязвимо положение, защитават правата на хора в уязвима ситуация и пр., все дейности, от които не може да се печели. Приказките за „да се получават едни пари, за да се усвоят“, може и да се отнасят за някого, включително за държавата, за фирмите, за училища, за болници, за НПО, за църкви и пр. и това е престъпление за всички тях.

Обединенията на гражданите, т.е. т.н. НПО предоставят социални, образователни, културни, спортни и други услуги за деца и възрастни. За да го правят те разработват проекти, явяват се на конкурси, изпълняват обществени поръчки, търсят финансиране за тях по всички законови, определени от държавата начини. Достъпът до публични средства е регламентиран – предоставяне на социални услуги, на образователни услуги като частни училища, детски центрове и пр. Според българското законодателство, всяка НПО, регистрирана в обществена полза предоставя своя финансов отчет, както  и отчет за своите дейности всеки месец пред съответната община и веднъж годишно публично.

Не всяка гражданска организация, НПО, може да предоставя социални услуги за деца и семейства в риск.

Предоставянето на социални услуги за деца и семейства в риск се прави само от НПО, като юридически лица с нестопанска цел, както и от юридически лица със стопанска цел,  само когато притежават лиценз за това, регистрирани са официално в Агенцията за социално подпомагане и подлежат на контрол от централната и местната власт по спазване на националните стандарти за тези услуги. Изискването за лиценз не се отнася до общините, които предоставят същите услуги.  Регламентът за това е от 2004 г. и е определен в Закона за социално подпомагане и в правилника за неговото приложение.

Смятам определено, че за този период се наложи мнението, че най-добрите практики в предоставянето на такива услуги са именно в НПО, че професионалната експертиза в тази област  е в НПО. Има много доказателства за това ми твърдение, като национални доклади, програми, проверки на органите за мониторинг и контрол, изследвания, публикации.

Причината за това по-високо качество на социалните услуги, предоставяни от НПО е първо в пазарния принцип на работа –  НПО като доставчици на социални услуги, трябва да се доказват непрекъснато и помежду си и спрямо общинските и централи структури.

На следващо място е специализацията в определена сфера и развитие на капацитета в тази сфера. Повечето НПО, доставчици на социални услуги са обединения именно на експерти от определена сфера, които са решили да допринесат чрез своите опит и познания за развитието на съвременната социална работа у нас. Също така, защото могат да осъществяват повече обучения, супервизии на екипите си, благодарение на проектите, които реализират, т.е. развитието на екипа, на методически материали за работа, на нови практики е по същество дофинансиране на тези услуги, и  защото, отново благодарение на международните проекти, които реализират, имат достъп до добри европейски практики. Тяхната дейност в много отношения „дърпа“ качеството на предоставянето на услуги от общините, от държавата.  Тяхната дейност е помощник, но и основен коректив на административната правителствена дейност в тази сфера.

Сред основните цели при предоставянето на социалните услуги за деца и семейства е подкрепата за сигурна семейна среда, достатъчно добра семейна грижа, превенция на изоставянето, на раздялата и гарантиране на връзка на детето с всеки от родителите му. Това може да види в програмите за предоставяне на всяка социална услуга, която се одобрява от общината, с която е сключен договорът, както и в методологията на работа, която се предоставя на всеки потребител, от 2000 г. насам.   Благодарение и на техните усилия делът на децата, които живеят извън семейна среда намалял повече от три пъти.

Пълният текст на интервюто може да прочетете тук.