Проф. НЕЛИ ПЕТРОВА-ДИМИТРОВА, ИСДП,

преподавател в СУ „Свети Климент Охридски“

Д-р НАДЯ СТОЙКОВА, ИСДП

Като организация, чиято мисия е да подкрепи осъществяването в България на съвременна социална работа и която допринася вече повече от петнадесет години за нейното развитие и разпространение, и като организация, която повече от петнадесет години работи за въвеждане на принципите на социалната работа, на правата на човека и на правата на детето в системата за правосъдие в България, смятаме, че е необходимо въвеждане на интегриран професионален подход на закрила и защита на правата на жертвите на престъпления, особено най-уязвимите сред тях каквито са децата, жените, хората с увреждания, жертвите на домашно насилие, жертвите на насилие, основано на пола и др., който да обедини усилията на универсалните, социалните и рехабилитационните услуги.

Ние допринасяме и сме готови да продължим да допринасяме за действителното установяване на практика на високо европейско ниво за децата, жертви на престъпление, която се основава на техния най-добър интерес, на правото на детето да бъде чуто, в дружелюбна обстановка, правото му на сигурност и защита, както и на правото му да бъде информирано за своите права по подходящ начин.

Благодарение на подкрепата на програми на ЕС, на Фондация ОАК, УНИ- ЦЕФ България, през последните десет години ние развихме практика, която не само покрива изискванията на Директивата, но и въвежда модел за интегрирана индивидуална оценка и интегриран подход, на основата на тази оценка, обединяващи услуги и дейности за дружелюбно правосъдие, за закрила и за възстановяване от травмите.

Подкрепяме въвеждането на нормативни изменения в НПК, които да осигурят задължителна индивидуална оценка за всички деца, жертви на престъпления.

Подкрепяме промените, които изискват съвместна работа на ДСП/ОЗД, полиция, медицински служби, доставчици на специализирани социални услуги за деца, жертви на насилие и на престъпления.

Бихме искали да изразим своето безпокойство по отношение на забавянето на въвеждането на Директива 2012/29, за което България вече търпи санкции и от недостига на подкрепа от страна на държавни институции за нейното въвеждане. Смятаме, че това забавяне се дължи на недостига на междусекторно и междуинституционално сътрудничество в името на най- добрия интерес на пострадалите хора. Особено сме притеснени, че често този недостиг се проявява като неангажираност и дори съпротива към прилагане на една директива, която се отнася до права за правосъдие, подкрепа, лечение на пострадалите.

Подкрепяме въвеждането на нормативни изменения в НПК, които да осигурят задължителна индивидуална оценка за всички деца, жертви на престъпления. Подкрепяме промените, които изискват съвместна работа на ДСП/ ОЗД, полиция, медицински служби, доставчици на специализирани социални услуги за деца, жертви на насилие и на престъпления.

По отношение на измененията на НПК, според нас промените на първо място трябва да осигурят информиране на детето, на неговите родители или настойници за правата му, включително за правото му на индивидуална оценка, която да отрази неговата готовност за участие в правни процедури, риска от повторна или вторична виктимизация. Смятаме, че тази оценка трябва да определи вида и реда на дейностите и мерките от областта на закрила на детето, на щадящи процедури при разпит и тези за възстановяване от преживените психични травми. По този начин реално може да се осигури възможност за практики, основани на най-добрия интерес на детето.

Практиката на работа за изменение на действащата нормативна рамка показва необходимостта от експертно осигуряване на промените, което по-често отсъства. Има явно противоречие между действащата наказателна доктрина, наследство от съветския период на развитие на правото у нас и необходимостта да се въведат промени, гарантиращи добрия интерес на детето, като водещ принцип, поет от страната ни чрез Конституцията. Повечето опити за промяна в тази посока се сблъскват с  противопоставяне и нежелание да се промени наказателната доктрина. Забавянето на транспонирането на Дирек тива 2012/29 на ЕС се дължи според нас главно на тази причина.

Силно сме обезпокоени от недостига на инициативност за промяна в ключовите министерства, и особено от прояви на съпротива към тази промяна, изразявани по различен начин. Тези прояви се аргументират с недостиг на ресурси в сферата на социалната работа и социалните услуги, с приемане на промените като заплаха за работата на правосъдната система, като по-скоро по желателни и пр. Особено обезпокоително е пълното отсъствие на интерес към темата от Министерство на здравеопазването и продължаващото неангажиране с осигуряване на психотерапевтична под- крепа.

 Препоръките, които отправяме към отговорните структури в държавата се основават на анализ на дейностите и практиките по въвеждане на правосъдие, дружелюбно към детето, на ежегодния анализ на работата на т.н. „сини стаи”, и преди всичко на анализа на модела, пилотиран в гр. Видин, в рамките на проект „Чуй детето – става ли правосъдието приятелско към детето?”

Моделът се основава на интегриран подход за закрила на детето, което ние разбираме като осигуряване на закрила, дружелюбно правосъдие и социална и психотерапевтична подкрепа за преодоляване на последиците, основани на индивидуална оценка на риска за детето, на неговите нужди, и на ресурсите на детето, семейството и общността.

Препоръките са консултирани с пострадали деца, които са преминали през правни процедури и с техните семейства.  Децата изразяват своите притеснения от начина, по който са разпитвани, от страха от случващото се и от неизвестността, обикновено никой не им обяснява какво се случва, какво предстои, кои са хората, които ги питат, по каква причина ги питат, до какво ще доведе това и пр.

Препоръка № 1. Поемане на смислов политически и професионален ангажимент на правителството за въвеждане на практики на дружелюбно към детето правосъдие, настойчивост за реформиране на собствените практики от страна на ключовите министерства и структури на държавата – МП, МВР, МТСП, МЗ, ДАЗД.

Препоръка №2. Поемане на ясен професионален ангажимент и лидерство от страна на ВКП, на ВСС и на професионалните сдружения на магистратите за търсене на адекватни правни решения на необходимите реформи.

Препоръка №3. Реално въвеждане на мултидисциплинарен и мулти-институционален  подход чрез стимулиране за разписване на работещи споразумения и протоколи за действие на местно ниво съгласно чл.11 от Споразумението за сътрудничество и координира- не на работата на териториалните структури на органите за закрила при случаи на деца, жертви или в риск от насилие и при кризисна интервенция (Координационен механизъм).

Препоръка № 4 Необходимо е да се подобрят практиките на информиране на детето и неговото семейство за правата на детето.

Препоръка № 5. Смятаме, че е необходимо да се направят сериозни усилия за въвеждане/използване на индивидуалната оценка на дете, жертва на престъпление и /или насилие в наказателното производство във всяка от страните членки.

Препоръка № 6. Участие на децата при вземане на всяко решение, което ги засяга. Необходимо е при първия контакт с детето, то да бъде информирано за ситуацията, за възможните действия в нея, за неговите права и да се търси и зачита неговото мнение.

Препоръка №7. Подготовката и разпитът на дете, жертва или свидетел на престъпление следва да се извършва по акредитирана методика, базирана на познание и приета от компетентните органи на национално и на местно ниво.

Препоръка № 8. Необходимост от въвеждане на съвременни подходи при специализирането на работещите с деца – необходимост от нови стандарти.

Пълният текст на препоръките можете да прочетете във файла по-долу.