Начинът по-който потърпевшите деца участват в правните процедури в рамките на  досъдебното и съдебно наказателно производство:

• допълнително травмира децата;
• ограничава тяхното право без страх и притеснение да разкажат за случилото се;
• възпрепятства събирането на годен доказателствен материал;
• осуетява правосъдието.

От години в България се работи за промяна на практиката за изслушване на деца и привеждането й в съответствие с изискванията на международните правни актове, по които България е страна. Целите на една такава практика са да се избегне допълнителното травмиране на детето в процеса на разследване и правораздаване и да се защитят неговите права и най-добър интерес, като в същото време се гарантира събирането на пълна и точна информация по даден случай, за да  може да се приложи ефективно правосъдие.

През последните 10 години в страната са създадени специализирани помещения за разпит на деца, т.нар. „сини стаи”, които позволяват провеждането на разпит от обучен специалист в щадяща атмосфера, в присъствието на всички предвидени участници за съответния етап на наказателното производство.

Детето и интервюиращият се намират в специално оборудвано помещение, което е отделено с венецианско огледало от помещението, в което се намират всички предвидени за съответната фаза на производството участници. Лицата зад стъклото могат да задават въпроси на детето посредством интервюиращия, който носи слушалка и микрофон.

На разпита се правис запис, който в последствие може да се използва в съда. Първите стаи, както и 9 от общо 15-те в страната са създадени от Институт по социални дейности и практики, а във всички останали Институтът подкрепя екипите чрез обучение, супервизия, методическа подкрепа.

На национално ниво функционира мобилен екип от специалисти, който провежда разпити по заявка.

Повече информация за сините стаи можете да намерите тук.