Събития

Безплатна прожекция на
Безплатна прожекция на "400-те удара" ИСДП, сдружение "Арте Урбана Колектив" и Френски институт в България се обединяват, за да ви подарят безплатна прожекцията на френската класика "400-те удара" на реж. Франсоа Трюфо. След прожекцията ще се радваме да проведем дискусия върху филма и разговор на тема как да превърнем училището в по-добро и привлекателнo място! Прожекцията ще бъде на 19 декември от 17.30 ч. във Френски културен институт на пл. "Славейков" № 3 . 400-ТЕ УДАРА / LES QUATRE CENTS COUPS / THE 400 BLOWS  . 1959 / Франция / 95 мин.  Неразбиран от родителите си, дванадесетгодишният Антоан Доанел е твърде буен ученик. Многократно наказван, той решава да избяга от училище. В продължение на няколко дни, води свободен живот в компанията на приятеля си Рене, стигайки до дребни кражби, за да оцелее. Докато полицията не се намесва.  . Селекции и награди: Международен фестивал в Кан, 1959 – награда за най-добър режисьор на Франсоа Трюфо Номинация за Оскар за най-добър сценарий на Франсоа Трюфо и Марсел Моаси от 1960 година.  . Филмът е част от колекцията на IFcinéma  Режисура и сценарий: Франсоа Трюфо Диалози: Марсел Моаси Оператор: Анри Декае Монтаж: Мари-Жозеф Йойот Декори: Бернар Евейн Оригинална Музика: Жан Константин С участието на: Жан-Пиер Лео, Албер Реми, Клер Морие, Патрик Офей, Ги Декомбл, Жана Моро, Жан-Клод Бриали, Филип дьо Брока, Жак Деми  . Вход свободен
Конференция „Възстановително правосъдие за деца-жертви”
Конференция „Възстановително правосъдие за деца-жертви” Конференция „Възстановително правосъдие за деца-жертви” се проведe в Брюксел. Конференцията събра професионалисти и студенти, интересуващи се как ВП се прилага в различен контекст. Обичайно, за ВП се говори от гледна точка на извършителя, но тоза конференция насочва вниманието към жертвите. Изтъкнати личности като Тим Чапман (университета на Ълстър), Иво Аертсен (Католически университет в Льовен), Тали Гал (Университет в Хайфа, Израел), Мая Гелин (Лапландски университет, Финландия) бяха основни говорители. Джоанна Гууди от АОП представи как концепциите за ВП, което говори за среща между извършителя и жертвата и приятелското към детето правосъдието, което е насочено към избягване на всякакъв контакт между жертвата и извършителя могат да се срещнат. Проф. Димитрова, председател на УС на ИСДП и Петя Димитрова, програмен директор „Международни програми и проекти, международна дейност, анализи и детско участие” представиха българския опит за възстановителна медиация между пострадалия и извършителя.
Ден на отворените врати посветен на приемната грижа
Ден на отворените врати посветен на приемната грижа На 21 ноември Център за обществена подкрепа "Славейков" отвори вратите си за гости, които се интересуват от приемната грижа в София. Събитието беше насочено към хора, които обмислят да станат професионални приемни родители.  Гостите са запознаха с приемната грижа и конкретните стъпки, които трябва да предприемат, за да станат приемни родители. Разбраха повече за кандидатстването, обучението и смисъла на приемната грижа.  Присъстваха и действащи приемни родители, които споделиха радости и предизвикателства от живота си.  Екипът на центъра планира да превърне този тип отворени врати в традиция, за да могат повече хора да се запознаят с процеса и да предприемат конкретни стъпки.  За контакти и и допълнителна информация: тел: 02/920 42 38 | e-mail: sapi_slaveykov@abv.bg  Център за обществена подкрепа "Славейков" се намира на бул. „Тодор Александров“ 175, ж.к. Илинден, София, в близост до парк "Света Троица", Арена "Запад" и 113 СУ "Сава Филаретов", Входът е откъм ул. "Найчо Цанов".
Как да стана приемен родител?
Как да стана приемен родител? Ден на отворените врати посветен на приемната грижа. На 21 ноември Център за обществена подкрепа "Славейков" ще отвори вратите си за гости, които се интересуват от приемната грижа в София. Ако вярвате, че сте добър човек, който може да даде обич и подкрепа на дете в нужда. Ако някога сте се си задавали въпроса "Как да стана приемен родител?" Ако искате да разберете повече за радостите и предизвикателствата в живота на приемните родители. Ако сте минали през всички етапи на обмисляне и искате да знаете повече за конкретните стъпки. Този ден на отворените врати е за вас! Добре дошли да се запознаете с професионалистите, които могат да отговорят на въпросите ви и да срещнете действащи приемни родители, които могат да ви разкажат за ежедневието си. За контакти и и допълнителна информация: тел: 02/920 42 38 | e-mail: sapi_slaveykov@abv.bg  Център за обществена подкрепа "Славейков" се намира на бул. „Тодор Александров“ 175, ж.к. Илинден, София, в близост до парк "Света Троица", Арена "Запад" и 113 СУ "Сава Филаретов", Входът е откъм ул. "Найчо Цанов".
Институт по социални дейности и практики обявява свободно място за позиция: „Специалист социални дейности”
Институт по социални дейности и практики обявява свободно място за позиция: „Специалист социални дейности” Институт по социални дейности и практики обявява свободно място за позиция: „Специалист социални дейности” в Център за обществена подкрепа - гр.София, ул. “Сава Филаретов” №23 на 8 часов работен ден. Изисквания:  - магистърска степен в социалната сфера; - желание за работа с деца и семейства в риск; - желание за професионално развитие; - опитът в предоставяне на социални услуги се счита за предимство; Ако позицията предизвиква Вашия интерес, молим да изпратите онлайн професионална автобиография с актуална снимка до 15.11.2018г. Одобрените кандидати ще бъдат поканени на интервю.  Всички кандидатури ще бъдат преглеждани при пълна конфиденциалност. Предоставянето на лични данни по тази обява е доброволно и те ще бъдат използвани единствено и само за целите на подбора. Може да кандидатсквате за работата, като последвате линка: https://www.jobs.bg/job/4584109
Институт по социални дейности и практики обявява свободно място за позиция: „Психолог”
Институт по социални дейности и практики обявява свободно място за позиция: „Психолог” Институт по социални дейности и практики обявява свободно място за позиция: „Психолог” в Център за обществена подкрепа - гр.София, ул. “Сава Филаретов” №23  Изисквания за заемане на длъжността: • Завършено висше образование със специалност психология – степен магистър (задължително е кандидатите да имат завършена бакалавърска степен по психология) • Желание за работа с деца и семейства в риск; • Желание за професионално развитие; • Опитът в предоставяне на социални услуги се счита за предимство; Ако позицията предизвиква Вашия интерес, молим да изпратите онлайн професионална автобиография с актуална снимка до 15.11.2018г. Одобрените кандидати ще бъдат поканени на интервю.  Всички кандидатури ще бъдат преглеждани при пълна конфиденциалност. Предоставянето на лични данни по тази обява е доброволно и те ще бъдат използвани единствено и само за целите на подбора. Може да кандидатствате за работата, като последвате линка https://www.jobs.bg/job/4584112
Международно обучение за изграждане на умения и техники  за сигурна и позитивна среда в училище
Международно обучение за изграждане на умения и техники за сигурна и позитивна среда в училище В рамките на проект „Усилване на силните страни на детето за превенция на насилието”  Институт по социални дейности и практики в партньорство с Association for Child and Family Empowerment "Ave Copiii" (Молдова), Social Services Agency (Латвия), First Children's Embassy in the World – Megjashi, (Македония), Federatia Organizatiilor Neguvernamentale pentru Copil, (Румъния), Network of Organizations for Children of Serbia – MODS, (Сърбия),  The Association for a better world, (Словения) и Tirana Legal aid society (TLAS) (Албания) участва в международно обучение Underpinning ideas and an introduction to circle process and pro-active circles Restorative Enquiry”, който има   за изграждане на умения и техники  за сигурна и позитивна среда в училище. Прилагането на възстановителни (ресторативни) практики задълбочава връзките между съучениците, увеличава чувството за принадлежност, намалява агресията, тормозът и неудовлетворението и същевременно развива емоционалните и социални умения. Методът circle process and pro-active circles може да се прилага  в клас или с група учители, професионалисти и използва по-структуриран набор от дейности, предназначени да изградят чувство за общност, да развият емпатия, доверие, комуникативност и умения за сътрудничество. Възстановителните подходи предлагат нов начин за това как хората се отнасят един към друг в една училищна общност. Те осигуряват на всички, възрастните и младите хора последователна рамка, в която да се изграждат, поддържат или когато нещата се нарушат да поправят взаимоотношенията. Водещ на обучението е д-р Белинда Хопкинс,  директор на " Transforming Conflict.". Тя е пионер в приложението на възстановителните принципи в училищните среди във Великобритания в края на 90-те години и създава първия курс по възстановителни умения разработен специално за учителите. Белинда е един от най-известните автори в света в областта на възстановителните подходи в училищата и социалните услуги. Нейните книги "Just Schools" (JKP 2004), "Just Care" (JKP 2009) и The Restorative Classroom (Optimus 2011) са международно признати. Белинда прекарва шест години в проучване на опита на онези, които прилагат в своите училища възстановителни подходи. Резултатите представляват първата докторска дисертация в тази област, завършена през 2006 г. в Университета в Рийдинг.
Обобщение на резултатите от дискусиите и направените предложения на  конференция „Професионализиране на социално-възпитателните интервенции в сферата на правосъдието за деца: Предизвикателства и възможности във Франция и България”
Обобщение на резултатите от дискусиите и направените предложения на  конференция „Професионализиране на социално-възпитателните интервенции в сферата на правосъдието за деца: Предизвикателства и възможности във Франция и България” Обобщение на резултатите от дискусиите и направените предложения на  конференция „Професионализиране на социално-възпитателните интервенции в сферата на правосъдието за деца: Предизвикателства и възможности във Франция и България” 23.10. – 24.10. 2018 г.   Организатори на срещата бяха Магистърска програма: „Социално-възпитателна и пробационна дейност с правонарушители” към Факултет по науки за образованието и изкуствата на СУ „Свети Климент Охридски”, Институт по социални дейности и практики и Национална мрежа за децата с подкрепата на Френското посолство в София и Френски институт в България. На двудневната среща бяха обсъждани темите за академичното и продължаващото обучение на професионалисти, работещи с деца в конфликт със закона. Фокус на презентациите и изказванията беше обучението на тези специалисти, които извършват социално-възпитателни, психопедагогически интеревнции. Участваха преподаватели от СУ „Св.Кл. Охридски“, Факултет по науки за образованието и изкуство, Факултет по педагогика, Юридически факултет,  ЮЗУ „Неофит Рилски“, Националния институт по правосъдието, представители на МП, ДАЗД, АСП, МВР, представители на неправителствени организации, независили специалисти и студенти. В дискусиите и обмяната на опит се включиха и френските преподаватели Стефан Рюлак и Жил Серафен, които работят в университети в Париж и в Лозана и в контекста на социално-възпитателните интервенции обединяват професионали дейности, ориентирани към промяна у децата и техните семейства. Бяха представени примери за професионализиране на приемната грижа, въвеждането на нова правна възпитателна мярка, налагана от детския съдия на деца в конфликт със закона „Възпитътелно проучване на детето и неговото семейство“, която продължава шест месеца и има за цел да даде препоръки на съда за най-адекватни интервенции.  Тези интеревнции предполагат набор от професионални комепетнции като общуване и изграждане на връзка, индвидуализиране чрез проучване и оценка на конкретния случай, договаряне и реализиране на индвидуален план/проект за промяна, за водене на групови програми, за общностна и мултикултурна работа, за межудиниституционално взаимодействие, за рефериране към определени разпознати теоретични и инструментални опори при извършване на дейностите, за застъпничество, за включване на жертвите на престъпления в работата и пр. Според споделеното от  Стефан Рюлак и Жил Серафен, тези интеревенции във Франция са поверени единствено и само на специализирани възпитатели, чиято професия има ясня мисия, държавни стандрати, акредитирано обучение и  държавна диплома в сферата на социалната работа. Тези специалисти участват в продължаващо обучение, което е гарантирано от законодателството като право. Ключовата философия, залегнала в нормативните документи и професионалните стандрати е за приоритет на закрилата пред наказанието при деца, извършители на престъпления. Системата за младежко правосъдие не третира прояви на асоциално поведение, което е с неясна дефиниция и граници. Стана ясно, че в България тези интервенции не са разпознати като професионални и са възложени на хора с широк профил на академично образование – химици, географи, инжинери, математици, филолози, юристи и пр.. В някои сфери се изсква да имат учителска правоспособност, която се придобива с около 240 часа обучение. В някои сфери, като тази на борба с противообществените прояви на децата, т.н. обществени възпитатели са хора с различна професия, които изпълняват социално-възпитътелни интервенции в свободното си време. При изпълнение на възпитателната мярка „Настаняване в СПи или във ВУИ“ участват възпитатели, за които изискването е да имат учителска правоспособност.  С други думи научната рационалност, науката, разбирана като познание и методи, универсализира в най-добрия случай преподаването като ключова компетенция за изпълнение на социално-възпитателните интервенции и игнорира наличието на други. В университетите има опити да се въведат и реализират специализирани бакалаварски и магистърски програми в областта на социалната работа и социалната педагогика. Квалификационните характеристики покриват в известна степен набора от компетенции за соицално-възпитателна работа с деца в конфликт със закона. Университетската подготовка също има своите проблеми, като на първо място сред тях е фактът, че както бакалавърските, така и магистърските им програми се развиват без ясна връзка с нуждите на практиката, самата практика не е идентифицирала своите нужди и няма държавни изисквания, стандрати към подготовката на специалистите.  Общо взето няма значение каква специалност е завършил един кандидат, следователно няма значение какво знае и може за да бъде нает като специалст, който извършва социално-педагогически интеревнции.  На следващо място, научната референция е също твърде неясна – както по отношение на научните дисциплини, които я дават, така и в съдржателен аспект, т.е. кои са теориите, които се ползват, доколко познанието е професионално споделено. Разбирането за необходима интердисциплинарност не отменя тази необходимост, още повече че има нужда от наистина научно осмисляне на мултидисциплинарния и интердисциплиннарния подходи. В такава ситуация дискусията  за професионализирането беше насочена към споделяне на добри практики за продължаващо обучение. Определянето им като добри е по индикатори като  връзката между нужди на децата и профил на професионални компетенции, обучтелни програми, насочени към развитие на ясно дефинирани комепетнции, формулирана концепция за подкрепа и промяна и ясни теоретични референции  на методологията на работа,  постигнати резултати. При тях също обаче няма механизми за споделеност на нужди от обучение, необходими компетенции и тяхното прилагане между обучителни програми, работодатели, професионалисти, извън случаите, когато има съвпадение между различни роли. Предложенията до които се достигна могат да се групират по следния начин: Необходимо е приемане на ясен набор от професии в социалната сфера като  социален работник,специалист социални дейности, социален педагог, социален възпитател, социален сътрудник.  В момента в националния класификатор на професиите има редица противоречия, разминавания с реалната практика, с определени изисквания на министерства. Необходимо е разработване и приемане на минимални държавни стандрати за професиите в социалната работа.Това би могло да се случи чрез приемане на политическо ниво на международната дефиниция за социална работа от мелбърн, 2014 г., приемане на национална дефиниция, която се опира на международната. Това ще подкрепи общо разбиране за принципите на социалната работа и в този контекст и на  компетенциите, които искаме да развиваме в професията/професиите на това поле. Необходимо е стандартизиране или акредитиране наобучителните програмиот продължаващо неформално обучение за социални работници, социални педагози, психолози в сферата на работа с деца в конфликт със закона. При всички случаи като условие е да се обявятясни референции на предложенията и да се създаде орган, който гарантира и изпълнението на социалните услуги от НПО и общините. Да се овладее парадоксалната ситуация, в която държавните структури се самоакредитират, липсват акедитационни тела, които да апробират инструменти и програми, които да отговарят на дефинирани стандарти. Апробационните тела да са независими. По отношение на професионализирането на социално-възпитателните интеревенции при деца в конфликт със закона, преди въвеждане на норми и стандрати за професиите има необходимост от промяна на  нагласите на професионалистите и на обществото по посока на смисъла, целите и методите за тяхното постигане, с други думи за промяна на нагласите да се наблюдава, регистрира и наказва към превенция, закрила и алтернативни подходи, включително ресторативни практики. Преди да се преминава към нормативна уредба е важно да се направи обществено обсъждане на концепцията за детско правосъдие.
Работна група за изготвяне на методика за работа с младежи, напускащи алтернативна грижа
Работна група за изготвяне на методика за работа с младежи, напускащи алтернативна грижа Работна група за изготвяне на методика за работа с младежи, напускащи алтернативна грижа се събра днес в Център за обществена подкрепа "Славейков" управляван от ИСДП. ИСДП инициира работната група с цел изготвяне на методика за работа с младежи, напускащи алтернативна грижа. Групата е във връзка с проект „Заедно след алтернативна грижа” (OUTogether).” В последните години процесът на деинституционализация в Р. България постигна значителен напредък в изграждането на нов тип грижа за деца, по също така постави и редица предизвикателства пред системата за закрила на децата. Една от основните проблематични области е подготовката на децата за напускане на грижа и за започване на самостоятелен живот. При все че съществуват специализирани услуги за такива деца – като преходно, защитено и наблюдавани жилища, както и че се прави план за подготовка за напускане, екипът на ИСДП счита, че може да се направи повече за подготовката на децата за напускане на грижа. Ето защо ИСДП проектът „Заедно след алтернативна грижа”(OUTogether) цели подобряване на грижата за деца, които напускат алтернативна грижа. Проектът се провежда едновременно в 3 страни членки на ЕС – България, Португалия и Хърватия. Насочен е към подобряване на уменията за независим живот на децата, които са настанени дългосрочно в алтернативна грижа, както и в подобряване на интегрираната подкрепа на местно ниво за работа с такива деца след като вече са напуснали алтернативна грижа. Една от най-важните дейности по проекта е свързана с експертна дискусия за предизвикателствата и възможните решения за подобряване на подготовката на младежи за напускане на институции. Предвидени са 5 последователни срещи с експерти. На първата среща присъстваха експерти от доставчици на социални услуги, независими експерти, представители на АСП, МТСП, АЗ, ДАЗД. Предстои да се проведат дискусии с младежи, на които предстои напускане напускащи или скоро напуснали алтернативна грижа, както и приемни родители. Първата цел на дискусиите е да се изготви: 1) задълбочена оценка на съществуващите национални закони и политики, процедури и / или протоколи за подготовка за напускане на алтернативна грижа и последваща подкрепа; 2) обширна оценка на прилагането на подкрепящи услуги за напускане на грижи и за последваща грижа. След това следва да се работи в посока: 3) Разработване на методология за протоколи за подготовка за напускане на алтернативни грижи; 4) установяване на общи критерии и изискванията за функционалност и осигуряване на подкрепа от институциите, както и към професионалните практики и методи, за да се повишат уменията за независим живот на деца и младежи, живеещи в алтернативна грижа. Рзултатите от дискусиите в експертната група ще бъдат представени пред националните институции на специален форум.