За 2010 данните на ДАЗД са: общ брой случаи на насилие над деца, по които са работили социалните работници от ОЗД през 2010 г., - 2155, от които всяко 3-то дете е било жертва на физическо насилие, а всяко 8-о - на сексуално.   

Изводи и данни  от сравнително международно изследване  в 5 страни, ръководено от ИСДП, относно същността на феномена сексуално насилие над деца, отглеждани в домове - 2010.

Данните от изследването в България дават основание да се смята, че децата в по-малката възрастова група са по-уязвими и по-често са жертви на физическо насилие и тормоз от връстници - близо 55% от децата на възраст между 12 и 14 години са жертви през изминалата година на тормоз от връстници, докато за децата от възрастовата група над 14 години този дял е 30,6%. По отношение на сексуалното насилие също се забелязва, че възрастовата група 12 - 14 години е по-уязвима за някои от видовете сексуално насилие. Най-уязвима са по-малките деца по отношение на принудителния сексуален контакт (изнасилване).

Според данните близо 1/5 от малолетните деца са били жертви на принудителен сексуален контакт през изминалите 12 месеца от живота им.

По отношение на други видове сексуално насилие като вербално сексуално насилие, принуда да гледат интимни части, както и блудствени действия, малолетните деца имат близка до тази на непълнолетните деца виктимизация. По отношение на сексуалния опит преди позволената от закона възраст данните показват, че във възрастовата група 12-14 годишните деца по-често споделят за осъществен сексуален контакт с възрастен човек, който по-често е бил познат за тях, но не е член на семейството. Блудствените действия с малолетни деца (12-14 годишните) също са близки по честота с тези при непълнолетните деца, като при малолетните деца по-често извършителят е бил член на семейството.

Изводи от изследването:

1. Феноменът сексуално насилие над деца в институциите от резидентен тип е реален и сериозен проблем според данните от изследванията и в петте страни. Проблемът е разпознат като такъв и чрез данните от количественото изследване, и чрез мнението на експертите и възрастните, които са израснали в институция. Той се проявява в ранни сексуални отношения, висока уязвимост на децата и от двата пола за проституция, за трафик, за злоупотреба. Децата в институционална грижа са уязвими за насилие. Наличието на проблеми в самооценката на децата, в самоуважението се възприема от всички страни като съществен елемент от тяхната уязвимост. Спецификата на феномена сексуално насилие в домовете се проявява като наличие на нагласи за допустимост на сексуалните отношения извън възрастовите ограничения и приемане за насилие само наличието на принуда, като изключително висока представеност на вербалната сексуална агресия в живота на децата от домовете, като ранни сексуални контакти между децата от домовете и между деца и възрастни, най-често извън домовете. Експертите от различните страни поставят като най-важен проблем липсата на индивидуално отношение към децата, и по-скоро невъзможността то да бъде получено в такава форма на грижа. Много от тях определят самата форма на грижа като «неправилна», вредна за децата. Рискът от уязвимост на децата за насилие е свързан с големината на институциите, в коитоживеят. Всички експерти, участвали в изследването смятат, че децата в резидентна грижа са по-уязвими за насилие от децата, живеещи в семейства и особено децата, настанени в институции от традиционен тип - капацитет над 50 деца, често отдалечени от големите градове. Някои от специалистите (Литва) смятат, че рискът от насилие расте с увеличаване на броя на деца, настанени в институции. Причините за насилието в домовете над децата се свързват с техен предишен травматичен опит от семейството, с организацията на колективния живот и със спецификата на отношенията между възрастни и деца. Децата, настанени в домовете преживяват травма от изоставяне, често те са настанени поради висок риск от насилие и неглижиране в семейството. Уязвимостта на децата в домовете е свързана в голяма степен с факта, че те имат тежка семейна история, често имат предишен опит на насилие, включително сексуално, макар и по-често като свидетели. Домовете като място за живеене на много деца не предполагат условия за уединение, за развитие на естествения за децата, живеещи в семейства свян и умения да пазят своето тяло.

2. Персоналът в институциите разпознава насилието като проблем, склонен е да го обяснява с по-скоро външни фактори, не е наясно с размера и дълбочината на проблема и не е готов успешно да реагира. Персоналът е по-склонен да свързва насилието в домовете именно с наличието на предишен травматичен опит на насилие върху детето и в много по-малка степен с условията за отглеждане в самите резидентни институции. Фокус групите и интервюта с експерти показват, че във всички страни като най-съществен проблем за институциите се определя недостатъчният брой персонал и недостатъчната подготовка на персонала да полага грижи за настанените там деца. Работещите в институциите по-скоро смятат, че проблем е ниското заплащане и честите промени и реформи, и също така смятат, че системата на резидентен тип грижа не е изчерпала своите възможности. Експертите, работещи в домовете обясняват по-голямата уязвимост на децата, живеещи там към сексуално насилие с техния предишен опит на насилие, преди всичко в семейството. Някои от тях смятат също, че неспособността на персонала да овладява отношенията между децата, както и социалната изолация също са сериозни причини за този проблем. Уязвимостта за сексуално насилие се обяснява също и с нуждите на децата, живеещи в институции от близки връзки с възрастни хора, което ги прави по-доверчиви и готови да заменят това отсъствие със сексуални отношения. Има сериозни различия в преживяванията на децата по изследваните проблеми, особено при сексуалното насилие и представите на персонала за реалната ситуация. Най-вероятно това се дължи на липсата на отношения на близост и доверие между персонала и децата, както и на достатъчна професионална подготовка да разпознаят насилието и страданието като цяло при децата, лишени от родителска грижа.