СТАНОВИЩЕ

на Институт по социални дейности и практики

Относно: гарантиране защитата на потребителите при смяна на доставчик на социална услуга и позицията на Национална мрежа за децата по въпроса

Присъединяваме се изцяло към позицията и предложенията на Национална мрежа за децата, изложени в представеното становище.

Смятаме, че е необходимо да бъде открита широка обществена дискусия относно законовата рамка и практиката при провеждането на конкурси за възлагане управлението на социални услуги.

През последните години се наблюдава тревожна тенденция все повече общини да се въздържат от възлагане на социални услуги на външни доставчици. Това неизбежно води до затруднения в развитието на публично-частното партньорство, до ограничаване на конкуренцията и в крайна сметка – до риск от понижаване качеството на предоставяните услуги. Наред с това се създават предпоставки за монополизиране на пазара на социални услуги, включително при съмнения за непрозрачни зависимости. Допълнителен проблем е липсата на навременен и ефективен съдебен контрол. Практиката показва, че делата по обжалване често продължават години, а дори когато жалбата бъде уважена, нерядко се намират други механизми за заобикаляне или отлагане изпълнението на съдебното решение.

В същото време сме убедени, че възможността социалните услуги да бъдат възлагани чрез конкурс на външни доставчици е съвременна и демократична практика. Тя позволява да бъде използван натрупаният експертен потенциал, преди всичко в неправителствения сектор, и създава условия за развитие на ефективно публично-частно партньорство в подкрепа на най-уязвимите групи в обществото.

Считаме също, че преобладаващата част от общинските администрации организират конкурсите по законосъобразен, професионален и почтен начин и реално избират доставчика, който най-добре защитава интересите на потребителите. Именно затова е необходимо правилата да бъдат допълнително усъвършенствани, така че добрите практики да бъдат утвърдени като национален стандарт.

Подкрепяме необходимостта от въвеждане на по-ясни критерии и единни процедури при провеждането на конкурси за възлагане на социални услуги. Според нас следва да бъдат разработени общи национални критерии за оценяване на кандидатите, основани на принципите на обективност и прозрачност, заложени в Закона за социалните услуги. Това ще подпомогне общинските администрации и ще намали възможностите за субективни оценки.

Предлагаме да бъде създаден централен електронен регистър, подобен на портала за обществените поръчки, в който да се публикуват всички обяви за конкурси, конкурсната документация, протоколите, оценките и крайните решения, при стриктно спазване на изискванията за защита на личните данни.

Особено важно е конкурсите да оценяват не само административния капацитет на кандидатите, но и тяхната реална експертиза. Социалната работа изисква задълбочени познания за потребностите на различните целеви групи. Социалните услуги са насочени към хора от различни възрасти, хора, преживяващи социално, психично или здравно страдание, жертви на насилие, хора с увреждания и множество други уязвими групи. Работата с тях предполага специфична професионална подготовка, задълбочено познаване на проблематиката и умения за прилагане на доказани методи на подкрепа.

Поради това не считаме, че е достатъчно да се оценява единствено общият опит в предоставянето на социални услуги. Следва да бъде отчетена и спецификата на услугите, които кандидатът е предоставял до момента. Не може да се приема за равностоен опитът при предоставяне на услуги за деца в риск, деца – жертви на насилие, деца с увреждания, възрастни хора, лица с психични разстройства, резидентни услуги, консултативни услуги или услуги за директна подкрепа. Всяка от тези дейности изисква различна експертиза и професионална подготовка.

Считаме, че следва да бъде оценявано не само дали кандидатът е предоставял определен вид услуга, но и какви резултати е постигнал. Необходимо е да бъдат въведени ясни показатели и измерими критерии за оценяване на качеството и ефективността на предоставяните социални услуги, вместо това да се оставя единствено на субективната преценка на конкурсната комисия.

Особено внимание следва да бъде обърнато и на доказването на реалния организационен и кадрови капацитет на кандидатите. Необходимо е да бъде ясно определено как се доказва екипът, с който кандидатът възнамерява да предоставя услугата. Това е важно както за оценката на капацитета, така и за гарантиране непрекъснатостта на услугата при смяна на доставчика. Следва ясно да се регламентира допустимо ли е кандидат да участва в конкурс с екип, който към момента работи при действащия доставчик.

Смятаме също, че законодателно следва да бъде въведено изискване конкурсите за възлагане на социални услуги да приключват най-малко четири месеца преди изтичането на действащия договор. Това би осигурило реална възможност за съдебен контрол, ако конкурсът бъде обжалван, както и достатъчно време за плавно и професионално предаване на услугата.

Темата за предаването на социалните услуги при смяна на доставчика също следва да бъде предмет на законова уредба. Предаването не се изчерпва с подписването на приемо-предавателни протоколи, инвентаризацията и предаването на документация. То включва приключване на работата по активните случаи, професионална подготовка на прехода за потребителите, законосъобразно уреждане на трудовите отношения, предаване на натрупаната експертиза и осигуряване на реална непрекъснатост на подкрепата. Настоящата практика често неглижира именно интересите на потребителите, които изглеждат като обект на административно прехвърляне за няколко дни.

В този контекст следва да бъде преосмислен и въпросът за съдебния контрол върху конкурсните процедури. В настоящия си вид той често не осигурява ефективна защита, тъй като не предотвратява настъпването на необратими последици преди постановяване на окончателното съдебно решение.

От съществено значение е и въвеждането на минимални национални стандарти за мониторинг, отчетност и контрол върху предоставянето на социалните услуги.

Според нас следва:

• да бъдат въведени единни правила за техническо и финансово отчитане на всички доставчици, тъй като към настоящия момент съществуват значителни различия в практиката на отделните общини;

• да бъдат въведени минимални национални критерии за оценяване на резултатите от предоставянето на социалните услуги, като отчетите се основават не само на описание на извършените дейности, а и на анализ на постигнатите резултати, ефекти и въздействие;

• да бъде нормативно определен ясен процент за административно управление на услугите и ясно да бъдат регламентирани допустимите разходи, които се включват в него.

Считаме, че подобни промени ще повишат прозрачността, ще гарантират по-обективно провеждане на конкурсите и ще създадат условия за по-високо качество на социалните услуги. В крайна сметка най-важният резултат от всяка промяна следва да бъде по-добрата защита на правата и интересите на хората, които ползват социални услуги.