Биентретанс – Мрежа на резилианс

Биентретанс – Мрежа на резилианс

Проектът „Биентретанс – мрежа за резилианс” се опитва да постави въпроса за доброто третиране, като алтернатива на малтретирането. Финансира се от фондация ОУК и се осъществява в партньорство с четири училища и четири детски градини в страната в периода 2013 – 2015 година. През първата година дейностите се фокусират върху училищата, за да се подчертае ролята на училищната институция като основен протективен фактор в живота на децата. През втората се съсредоточават в детските градини със създаване на практика за работа с деца на възраст между 3 и 7 години чрез обучение на учители и родители за позитивно възпитание. В последната година подходите и опитът от България са споделени с партньорски организации от Молдова и Латвия: работата на Резилианс ресурсен център бе разширена и стабилизирана.

 

 

Акценти в работата:
Събудихме творчеството в децата
„В началото другите деца ми се чудеха защо ходя там, но сега всички искат да участват“.

Форум-театър е интерактивна театрална постановка, в която децата от публиката са въвлечени да участват в разрешаването на ситуациите, които се разиграват на сцената. Актьорите провокират децата да дадат предложения за позитивно разрешаване на конфликти и да помислят как техните действия могат да повлияят на околните. Постановката е подготвена от Театър „ЦВЕТЕ”. 

«Философия за деца» са сесии за най-малките, подготвени и провеждани от организация «Онтоидея». Пилотират се в четирите училища и в продължение на една година включват деца от детските градини в София. Заниманията целят да провокират абстрактното им мислене и да се проведат първи разговори, по време на които те да разсъждават върху понятия като чудно-нечудно, трудно-лесно, любимо-нелюбимо, възможно-невъзможно… Не се провеждат в детските градини в продължение на една учебна година, акцентирайки върху критическото и творческото мислене на децата.

 

Поставихме темата за насилието и агресията в разговорите с децата и я заменихме с думи
«Госпожите много ни помагаха. Те ни насочваха към различни неща, а ние ги променяхме както ни харесваше. Проектът беше забавен, особено инсталацията с яйцата. Научих повече за психичното насилие – не знаех, че ако обиждаш е насилие. За интернет научих, че трябва да се използва по-рядко и да си излизам от акаунта за безопасност, да не публикувам лоши снимки и повече да внимавам с непознати. Научихме какво е проект и какво се прави по един проект».

Сесиите се провеждат в състав деца, родители и учители, по програма „По-добре да поговорим”. Целта й е да се създаде пространство, в което участниците да поговорят свободно за различните видове насилие и лошо отношение, с които се сблъскват в своето ежедневие. Използването на игри, творчески задачи и обсъждане на казуси помага на групата да сподели и дискутира някои чувствителни проблеми, в една среда, която е различна от средата в класната стая. Подходът, който се използва за превенция на насилието, е чрез споделяне и съвместно търсене на позитивни отговори и алтернативи на лошото отношение между приятели, връстници, малки и големи, деца и възрастни.

 

Насочихме детската креативност към превенция на насилието 

„Идеите ми бяха записани. По време на построяването на моста имахме някои разногласия, но после заедно решихме как да го направим. Всеки даваше идея и така се получи здрав мост”. 

Създадохме програма „Как да напишем свой проект”, за да подпомогнем деца и учители заедно да измислят и в последствие да реализират свой мини-проект, който да е насочен към промяна на отношенията в училищната общност. 8 детски мини-проекта оживяха в училищните общности.

 

Подкрепихме родители и учители в споделената им грижа за пълноценно детство чрез:

Обучения за  „Въведение в резилианса” и „Позитивно родителство” в училищата и в детските градини

„По време на общите срещи родителите видяха децата си по различен начин.“ „Обсъждаха с децата и се забавляваха по един нов за тях начин.“

Запознават родителите с необходимото поведение, което би изградило подкрепяща среда у дома и ги стимулира да усилят партньорската връзка с учителите. В същото време, насърчават професионалистите да търсят участието на родителите и общността при разрешаване на тревожещи ги ситуации. Специално внимание бе обърнато на подходи, ненаказващи и неизключващи детето от процеса в учебните заведения.

Ателиета за родители в детските градини, в които се изработиха и въведоха Етичен кодекс и правила между родители, учители и деца в детската градина

Родители и учители правят съвместни планове за дейности, които ще осигурят позитивна среда за децата у дома и в детската градина. Ателиетата раждат родитело-учителски продукти: „споделен” Наръчник за „вашите наши деца”, който дава насоки за позитивно родителство и споделена с професионалистите грижа в ежедневието на децата и Етичен кодекс за правилата в детското заведение. 

Въвеждането на подхода резилианс в България е на етап, в който е необходимо да продължи предлагането на обучения, материали, програми за различни специалисти, за родители. От друга страна вече има една професионална общност, способна да се ангажира с устойчиво предлагане на подкрепа в тази област. Нашият опит вече има своите методически изражения като програми за родители (включително приемни), наръчници за родители и учители. Тези ресурси могат да се ползват в продължаване на дейностите за внедряване на подхода резилианс у нас, за разпространението му сред повече хора и специалисти от различни групи.