Периодът на систематична промяна в региона, като че ли, създаде възможност за повдигането на въпроса за детското насилие и признаването му като социален проблем. Въпреки, обаче, че някои от страните в източна и централна Европа претърпяха процес на бързо развитие след 1989 година, системата за закрила на детето остана недоразвита.  Дори днес, когато насилието над деца постепенно започва да се признава като форма на престъпен акт, в някои от тези страни продължава да се говори за „преувеличаване на проблема".

Това е причината ние – с голямата подкрепа от страна на Фондация ОУК – да решим да развием програма, целяща изграждането на ефективна система за подкрепа и закрила на малтретирани деца. Проектът се прилага в седем страни от централна и източна Европа: България, Латвия, Литва, Македония, Молдова, Полша и Украйна. За реализирането му работят седем неправителствени организации, работещи в сферата на закрила на детето. Тези организации координират дейностите по проекта в техните страни и въвличат и други институции в реализирането му.

Една от основните ни цели, когато създадохме програмата „Детство без насилие", беше да предоставим на професионалистите, занимаващи се с малтретирани деца, възможността да споделят своя опит и добри практики. Също така, искахме да им помогнем за постепенното изграждане на взаимопомощ и партньорски взаимоотношения между техните организации. Освен към тях, нашите дейности бяха и са насочени и към родители в нужда и, разбира се, към самите деца.

Когато поставяхме началото на програмата през 2005 година, бяхме единодушни че оценката на степента и броя на малтретирани деца е от голямо значение за успешното прилагане на програмата и справянето с проблема. Изследване, проведено през 2005 година във всички страни участващи в проекта, показа, че има остра нужда от повишаване на чувствителността на обществото към проблема. Поради това, един от основните компоненти на програмата е организирането на национални кампании, наблягащи върху различни аспекти от проблема свързан с насилието над деца. Благодарение на усилията на националните партньори по проекта, във всяка страна бяха организирани множество обучения, супервизии, посещения на място и конференции. По време на тези конференции професионалисти от всички страни участнички имаха възможността да споделят знанията си и да усъвършенстват компетенциите си, което е важно и необходимо за да могат да помагат на малтретирани и изоставени деца. Нещо повече, всяка година се публикуват по няколко материала, насочени както към децата, така и към техните родители и към професионалистите.

В рамките на трите години изтекли в работа по проекта успяхме да получим подкрепа от редица правителствени агенции и неправителствени организации, както и от други институции, частни фирми, рекламни агенции и медии. Без всички тях нямаше да е възможно да бъдем толкова ефективни в постигането на целите на програмата.