Децата, пострадали или свидетели на насилие, да бъдат интервюирани за целите на разпита в специализирано помещение „синя стая“ пред съдия възможно най-бързо след подаването на сигнала, без да бъдат предварително питани за случилото се от представители на различни институции. Разпитът, проведен пред съдия в такава среда, е достатъчен за нуждите на процеса и следва да се използва като основно доказателствено средство, без да се налагат последващи разпити на детето. В случай, че се наложи детето да бъде питано от институциите на етап проверка на сигнал, това също да се осъществи в синя стая от подготвен специалист за целта, където да бъде изготвен запис и той да бъде използван и на следващите етапи на разследването. Такъв щадящ подход към детето до голяма степен минимализира риска от вторична виктимизация и допринася за по-бързото му възстановяване след инцидента.

Това са основните цели, върху които работят експертите от Институт по социални дейности и практики (ИСДП) в рамките на проекта „Модел за интегрирано предоставяне на специализирана социална услуга за интервенция и вторична превенция на деца, жертви на насилие“, реализиран по програма INSPIRE, съфинансиран от Европейския съюз и Фондация „Работилница за граждански инициативи".

След поредица от срещи в края на миналата година и началото на тази, през февруари и март продължиха срещите с ключови институции, като експертите на ИСДП проведоха разговори с представители на отделите „Закрила на детето“, районни управления на СДВР, както и със Софийска градска прокуратура. Тези срещи очертаха както съществуващите практики, така и основните затруднения в координацията между системите.

Към момента все още съществува практиката децата да разказват многократно още преди провеждането на разпит / изслушване в „синя стая“ – от дежурен полицай или прокурор при подаване на сигнала, от представител на отдел „Закрила на детето“, както и впоследствие от разследващ полицай, наблюдаващ прокурор и пред съдия. Липсата на обмен на информация и приемственост между отделните участници в процеса, особено при смяна на дежурни и водещи случая специалисти, допълнително затруднява прилагането на единен и щадящ подход.

В този контекст консултативните срещи между институциите, ангажирани с работата по случая, имат ключова роля. Те са насочени към постигането на една обща цел – детето да получи навременна, координирана и щадяща подкрепа от момента на сигнала до неговото възстановяване. На тези срещи се вземат конкретни решения и се проследява тяхното изпълнение, като процесът може да бъде подобрен чрез изготвяне на общ, интегриран план за подкрепа. В него всяка институция поема ясни ангажименти според своите отговорности.

В този процес високоспециализираната услуга „Зона ЗаКрила ПЛЮС“ (за деца жертви и за деца, за които има данни, че са извършили престъпление) има ключова роля като координиращо, застъпническо и придружаващо детето и родителите звено. Тя работи за ограничаване на многобройните разпити, организиране на навременна и щадяща процедура и препоръчва мерки за възстановяване.

Практиката показва необходимост от гъвкавост – например при сигнал, подаден през нощта или в почивни дни, разпитът да бъде организиран в рамките на деня, като се осигури участие на обучен специалист и подходяща среда. В тази връзка се въвеждат нови възможности за използване както на наличните „сини стаи“, така и на „мобилни сини стаи“ - иновация, въведена от Институт по социални дейности и практики.

„Зона ЗаКрила ПЛЮС“ подпомага координацията между институциите - полиция, прокуратура, отдел „Закрила на детето“, здравни и образователни структури, като акцентира върху нуждата от бързо изготвяне на съвместна оценка на потребностите на детето и интегриран план за подкрепа с ясно разпределени ангажименти. Особено важно е активното участие на прокурора, така че развитието на случая и предстоящите правни процедури да бъдат своевременно комуникирани с останалите специалисти.

По време на срещите беше обсъдена и нуждата от допълнителни обучения за професионалистите по теми като „работа с деца, преживели насилие“, „разпознаване на последиците от травмата“. Участниците бяха информирани и за предстоящи работилници за повишаване на компетенциите на специалистите от различните системи.