Какво би се случило, ако вместо да наказваме децата, които са участвали в конфликт или са извършили нарушение, им дадем възможност:
✔ да разберат последствията от действията си,
✔ да чуят какво е преживяла жертвата,
✔ да поправят вредата,
✔ да бъдат подкрепени, а не стигматизирани,
✔ да променят поведението си?

Точно това правят възстановителните практики – методи, които поставят диалога, емпатията и отговорността в центъра на процеса.

Проектът на ИСДП „От конфликт към решение: Възстановителни модели в рамките на Зона Закрила+“, финансиран от Столична програма „Социални иновации“, има за цел да изгради устойчива система за прилагане на възстановителни практики, които поставят в центъра уважението, емпатията, отговорността и възстановяването.

Възстановителните практики намаляват риска от повторни нарушения с 20–30%, тъй като децата разбират защо поведението им е било проблем и какво могат да направят по-добре.
Повече от 80% от жертвите споделят, че възстановителният процес им носи удовлетворение – защото им дава глас, видимост и обяснение, а не само формално наказание на извършителя.

Децата поемат отговорност, тъй като процесът не ги изолира или наказва, а ги ангажира да изслушат, да разберат, да поправят вредата, да направят крачка към промяна.
Анализът на ИСДП показва, че повечето деца, извършители на противоправни прояви, самите те са жертви – на насилие, неглижиране или сериозни семейни конфликти.
✔ 89% от децата в конфликт със закона, работили със Зона Закрила+, са преживели насилие.
✔ 135 от 137 живеят в напрегната или токсична семейна среда.

Наказанието само по себе си не решава тези проблеми.
Децата имат нужда от подкрепа, разбиране и възможност да поправят поведението си – а не от още страх и санкции.

Точно затова възстановителните модели са толкова нужни.