Децата могат да бъдат опора един за друг – когато знаят как

Когато едно дете е тъжно, уплашено или преминава през труден момент, много често първият човек, към когото се обръща, не е възрастен, а приятел. Но как един млад човек може да подкрепи друг, без да поема отговорност, която не е негова? Как да изслуша, без да съди и без непременно да търси решение? И как да разпознае момента, в който е необходимо да потърси помощ от възрастен?

На тези въпроси бяха посветени две обучения за деца и младежи по програмата „Аз подкрепям своите приятели“ (I Support My Friends – ISMF), проведени в рамките на проекта CARING 2.0.

Първото обучение се състоя на 25, 28 и 30 септември в 23. СУ „Фредерик Жолио-Кюри“ в София, а второто – на 2 и 3 октомври в офиса на Института по социални дейности и практики (ИСДП). В него се включиха ученици от Видин, Шумен и Соф

Децата могат да бъдат опора един за друг – когато знаят как

Когато едно дете е тъжно, уплашено или преминава през труден момент, много често първият човек, към когото се обръща, не е възрастен, а приятел. Но как един млад човек може да подкрепи друг, без да поема отговорност, която не е негова? Как да изслуша, без да съди и без непременно да търси решение? И как да разпознае момента, в който е необходимо да потърси помощ от възрастен?

На тези въпроси бяха посветени две обучения за деца и младежи по програмата „Аз подкрепям моите приятели“ (I Support My Friends – ISMF), проведени в рамките на проекта CARING 2.0.

Първото обучение се състоя на 25, 28 и 30 септември в 23. СУ „Фредерик Жолио-Кюри“ в София, а второто – на 2 и 3 октомври в офиса на Института по социални дейности и практики (ИСДП). В него се включиха ученици от Видин, Шумен и София, а заедно с тях присъстваха представители на ДАЗД и УНИЦЕФ, учители, психолози и координатори по проекта CARING 2.0.

Обученията пренесоха на практика сред децата знанията и подходите, с които специалистите от страните партньори се запознаха по време на международното обучение за обучители в Будапеща през април.

Методологията I Support My Friends, разработена от UNICEF, Save the Children и Световната здравна организация, стъпва върху принципите на Психологическата първа помощ и следва три прости, но важни стъпки – LOOK – LISTEN – LINK („Наблюдавай – Изслушай – Насочи“). Целта е децата да развият умения да забелязват, когато техен приятел има нужда от подкрепа, да го изслушват с внимание и без осъждане и да знаят кога и как да потърсят помощта на доверен възрастен.

По време на обученията децата не просто разговаряха за подкрепата, а я упражняваха чрез практически задачи, дискусии, казуси и ролеви ситуации. Те изследваха как изглежда доброто слушане, как можем да покажем на другия, че сме до него, без веднага да даваме съвети, и как да различаваме това, което действително виждаме и знаем, от собствените си предположения.

Един от важните уроци беше, че да подкрепяш приятел не означава да решаваш проблемите му. Подкрепящият връстник не е психолог или терапевт и не трябва да остава сам с тежка или рискова ситуация. Ролята му е да бъде до приятеля си, да го чуе и, когато е необходимо, да му помогне да достигне до възрастен, който може да окаже подходяща помощ.

Затова особено място в програмата заемат личните граници, поверителността и грижата за самия подкрепящ. Децата учат, че има разлика между това да пазиш личното пространство на приятел и да обещаеш абсолютна тайна, когато неговата безопасност е застрашена. Да се обърнеш към възрастен в подобна ситуация не е предателство – то също е начин да бъдеш добър приятел.

Това е особено важно в училищна среда, където трудностите могат да имат различни лица – тормоз и изключване, конфликти между връстници, натиск, онлайн тормоз, дискриминация, стрес или усещане за несигурност. Програмата помага на младите хора да разпознават подобни ситуации, без да поставят диагнози и без да поемат ролята на „малки консултанти“.

Важна част от обучението е и разбирането, че подкрепящият също има право на подкрепа. Децата не се очаква да бъдат постоянно на разположение или да носят сами тревогите и проблемите на своите приятели. Те трябва да знаят към кои доверени възрастни – учители, психолози, родители или други специалисти – могат да се обърнат и заедно с кого могат да понесат трудната ситуация.

Така „Аз подкрепям моите приятели“ не превръща децата в специалисти. Напротив – помага им да разберат силата, но и границите на приятелската подкрепа. Да забележиш. Да останеш до другия и да го изслушаш. Да не съдиш. Да не бързаш да даваш решения. И да знаеш кога най-доброто, което можеш да направиш за приятеля си, е заедно да потърсите възрастен.

Обученията са част от проекта CARING 2.0: „Мултидисциплинарна превенция и отговор на насилието в училище“, финансиран от Европейския съюз и изпълняван в България, Румъния, Гърция, Хърватия и Косово в периода март 2025 – февруари 2027 г. Българските организации, които реализират проекта у нас, са Институт по социални дейности и практики (ИСДП) и Асоциация Родители.

ия, а заедно с тях присъстваха представители на ДАЗД и УНИЦЕФ, учители, психолози и координатори по проекта CARING 2.0.

Обученията пренесоха на практика сред децата знанията и подходите, с които специалистите от страните партньори се запознаха по време на международното обучение за обучители в Будапеща през април.

Методологията I Support My Friends, разработена от UNICEF, Save the Children и Световната здравна организация, стъпва върху принципите на Психологическата първа помощ и следва три прости, но важни стъпки – LOOK – LISTEN – LINK („Наблюдавай – Изслушай – Насочи“). Целта е децата да развият умения да забелязват, когато техен приятел има нужда от подкрепа, да го изслушват с внимание и без осъждане и да знаят кога и как да потърсят помощта на доверен възрастен.

По време на обученията децата не просто разговаряха за подкрепата, а я упражняваха чрез практически задачи, дискусии, казуси и ролеви ситуации. Те изследваха как изглежда доброто слушане, как можем да покажем на другия, че сме до него, без веднага да даваме съвети, и как да различаваме това, което действително виждаме и знаем, от собствените си предположения.

Един от важните уроци беше, че да подкрепяш приятел не означава да решаваш проблемите му. Подкрепящият връстник не е психолог или терапевт и не трябва да остава сам с тежка или рискова ситуация. Ролята му е да бъде до приятеля си, да го чуе и, когато е необходимо, да му помогне да достигне до възрастен, който може да окаже подходяща помощ.

Затова особено място в програмата заемат личните граници, поверителността и грижата за самия подкрепящ. Децата учат, че има разлика между това да пазиш личното пространство на приятел и да обещаеш абсолютна тайна, когато неговата безопасност е застрашена. Да се обърнеш към възрастен в подобна ситуация не е предателство, а също начин да бъдеш добър приятел.

Това е особено важно в училищна среда, където трудностите могат да имат различни лица – тормоз и изключване, конфликти между връстници, натиск, онлайн тормоз, дискриминация, стрес или усещане за несигурност. Програмата помага на младите хора да разпознават подобни ситуации, без да поставят диагнози и без да поемат ролята на „малки консултанти“.

Важна част от обучението е и разбирането, че подкрепящият също има право на подкрепа. Децата не се очаква да бъдат постоянно на разположение или да носят сами тревогите и проблемите на своите приятели. Те трябва да знаят към кои доверени възрастни – учители, психолози, родители или други специалисти – могат да се обърнат и заедно с кого могат да понесат трудната ситуация.

Така „Аз подкрепям моите приятели“ не превръща децата в специалисти. Напротив – помага им да разберат силата, но и границите на приятелската подкрепа. Да забележиш. Да останеш до другия и да го изслушаш. Да не съдиш. Да не бързаш да даваш решения. И да знаеш кога най-доброто, което можеш да направиш за приятеля си, е заедно да потърсите възрастен.

Обученията са част от проекта CARING 2.0: „Мултидисциплинарна превенция и отговор на насилието в училище“, финансиран от Европейския съюз и изпълняван в България, Румъния, Гърция, Хърватия и Косово в периода март 2025 – февруари 2027 г. Българските организации, които реализират проекта у нас, са Институт по социални дейности и практики (ИСДП) и Асоциация Родители.