Проблемът сексуално насилие и експлоатация на деца остава актуален за България през последните 10-12 години. Информацията за случаите на насилие и злоупотреба с деца[1] у нас показва, че има устойчива тенденция, като данните от последните години сочат, че средно годишно има от 2 до 3 хиляди случая на деца, жертви на насилие и престъпления.  Сред тях случаите на експлоатация и злоупотреба с деца не намаляват, но данните от различните институции са различни поради липса на единни критерии. Проследяването им е сериозна трудност и поради факта, че често пъти в системата има различно интерпретиране на тези случаи.

Според определението на Световната здравна организация „Сексуална злоупотреба с деца е участието на дете в сексуални действия, които той или тя не разбира напълно и за които не е в състояние да даде информирано съгласие, или за които детето не е подготвено от гледна точка на развитието си и не може да даде съгласие, или които са в нарушение на законите или социалните табута на обществото."

В този проект под сексуална експлоатация и злоупотреба с деца разбираме всички форми на сексуални посегателства над деца, както и форми на експлоатация със сексуална цел като въвличане на деца и възползване от детска проституция, детска порнография, трафик на деца с цел сексуални действия и въвличане и използване на деца със сексуална цел чрез интернет. 

Кампанията #ПомислиПреди е насочена към превенция сред тийнейджъри на четири различни форми на сексуална експлоатация и злоупотреба – първи сексуален контакт под натиск, секстинг, спонсорство, трафик, както и към информирането за щадящите правни процедури, на които децата, като уязвими жертви, имат право в случаите на насилие и престъпление.

Какво говори статистиката?

Сексуалното посегателство и сексуалната експлоатация са проблем, който засяга повече хора, отколкото можем да предположим. Децата в юношеска възраст са твърде уязвими и могат не много трудно бъдат въвлечени в опасни за тях дейности. Възрастта, в която тийнейджърите влизат в първи сексуален контакт (12 - 16+) зависи от различни фактори – социална група, семейство, възпитание, приятели…, които могат да бъдат рискови. Българското общество си затваря очите пред този проблем, и въпреки че се осъждат тези феномени, у нас все още се счита за табу разговора с децата на тази тема. Битува разбиране, което поставя жертвите в изключително неприемлива позиция за обществото, сякаш носят клеймо. Поради тази причина много от тях стигат до крайност в своето емоционално състояние и дори не подават сигнали към институциите, които могат да им окажат подкрепа.

Важно е родители, учители, самите тийнейджъри да бъдат подготвени и да разпознават сигналите за наличие на подобен проблем, както и как да реагират, към кого да се обърнат за помощ.  

Къде остават тинейджърите и какво е отношението им към проблема?
Секстингът (размяна на сексуално съдържание по телефон/интернет - снимки, текст), спонсорството (секс срещу облаги, финансови или не, краткосрочно или дългосрочно с по-възрастен партньор или с връстник), първият сексуален контакт, под натиск, без емоционална готовност за него, се превръщат в ежедневие във възраст, в която интересът към секса е част от естественото развитие.  Проблемът е не само в това, че тийнейджърите рядко ги разпознават като форми на сексуална злоупотреба/експлоатация, но и че нямат информация за това как да реагират, когато се случи, с кого да споделят и от кого да потърсят помощ. И ако за трафика или склоняването към проституция все още битува мнението – „това на мен няма да ми се случи” или „…ако го направя веднъж - два пъти не е страшно, винаги мога да се откажа”, то по-горните форми са се настанили в живота им като обичайни... и всъщност никой не говори с тях за това. Жертвите не споделят, по ред причини.

 

Фокус и съдържание на кампанията

Кампанията няма за цел да морализаторства или да изгражда табута в тийнейджърските нагласи към сексуалните отношения. Ако формите на сексуална експлоатация, по една или друга причина, са част от тийнейджърското ежедневие, децата трябва да ги разпознават и да знаят къде могат да намерят закрила/защита и ако това се случи - какви са правата им. Идеята на кампанията е да ги информира, по начин, който е разбираем за тях, на техния език и да предизвика реакция, обсъждане, замисляне, споделяне.

Цели на кампанията:

Да информира тийнейджърите за конкретни форми на сексуална злоупотреба/експлоатация (натиск за първи сексуален контакт, секстинг, спонсорство, трафик с цел сексуална/трудова експлоатация), да повиши чувствителността им към тях и капацитетът им за разпознаване, както и за гарантираните им права и закрила в случай, че са свидетели или жертви на престъпление с/без сексуален характер  съгласно Директива 2012/29/ЕС.

Под-цели:

1. Да провокира разговор, реакция, споделяне на темата сред тийнейджъри и с възрастни.
2. Да промотира Национална телефонна линия за деца - 116 111 в случаи и сигнали на насилие над деца, в частност сексуално насилие.
3. Да информира за същността на дружелюбното за децата правосъдие, за техните специфични права като жертви на насилие и да промотира щадящите за децата процедури във всеки един момент на производството („синя стая” като социална услуга).

Кампанията комбинира онлайн и офлайн ресурси, запазвайки принципа на участие и включване на деца и тийнейджъри във формите  и инициативите на кампанията в различните й етапи.

Кампанията се развива в две основни посоки:

А). информационно – застъпническа, от страна на екипите на Институт по социални дейности и практики, която включва:

- адаптиране и разработване на тренинг Програма (включва 4 уършоп сценарии за тийнейджъри, насочени към превенция на 4те форми на сексуална експлоатация, всеки с продължителност 45 мин., както и 9 късометражни видеа, илюстриращи лични истории по темите)

- прилагане на тренинг програмата в рамките на работата с тийнейджъри, клиенти на услугите, управлявани от Института в градовете София, Видин, Монтана, Шумен и Стара Загора

- провеждане на информационна кампания в училища в 5те града в страната и на тренингите от Програмата, с участието на деца на възраст 12 - 18 години в ООУ.

- предоставяне на съществуващия ресурс - "Програма за превенция на рисково поведение на юноши" - за свободно ползване от страна на училища или неправителствени организации, работещи с деца, младежи или с деца и възрастни – жертви на насилие, специалисти от системата на закрила и помагащите професии.

Б).  медийна, в периода ноември/декември 2016: Интернет и Фейсбук, включваща:

- изработка на уебсайт за тийнейджъри и популяризирането му чрез таргетирана реклама във Фейсбук:

www.pomislipredi.net, предоставящ информация за 4те форми на сексуална експлоатация. Целта му е да представи темите по интерактивен начин, да стимулира мислене и съпреживяване през собствения опит. 

- изработка на брошура и плакат, визуализиращи основните послания на кампанията #ПомислиПреди. 

[1] Дете по смисъла на закона в България е всяко физическо лице до навършването на 18 години.