Детето, което стана център на интерес, недоволство, протести на възрастни хора, е дете, което беше при нас, в услуга на ИСДП два месеца, и много и малко време от живота му, който не е бил щастливо безоблачно детство, далеч не е бил.
Това, какво сме направили и какво не, какво още можехме да направим, как по-добре можехме да си взаимодействаме с другите институции, е предмет на сериозен и задълбочен анализ.
Това, което искаме тук да кажем, е че не приемаме и възразяваме срещу демонизирането на едно дете, обвиняването му за всички злини, третирането му като злодей, отхвърлянето му от общността. Това дете има ресурси, има умения, има шансове за бъдеще, към които би трябвяло да насочим мислите и усилията си. Те се откриват трудно. То почти непрекъснато поставя на изпитание обичайните ни подходи за дисциплина и наказания, провокира недостойни за зрели хора поведения, поставя стари системни проблеми отново, кара ни да се чувстваме безпомощни и да забравяме, че става дума за дете. За да се отгледа дете трябвало цяло село, както знаем. Сигурни сме, че институциите във Видин, а след тях и другите ангажирани, ще подходят отговорно и ще продължат дейностите за подкрепа, заедно с ограничителната мярка, за да се надяваме, че детето ще може да разбере, че се санкционира и отхвърля поведението му, не самото то.
Изключително загрижени сме за пострадалото дете. Насилието над и между деца е твърде сериозен проблем, който няма да се реши като изгоним половината деца или ги затворим. Пострадалото дете ще се нуждае от подкрепа, каквато можем да предложим и договорим.