Позиция на ИСДП във връзка с обществената реакция по повод сигнала за насилие над 4 - годишното дете в Каблешково

Ние няма да коментираме самия случай по същество, нямаме необходимата информация, и това е работа на компетентните органи. Можем да поставим въпроси по какви причини разпитът на детето се провежда три месеца след сигнала, имало ли е междуинституционална среща според изискването на координационния механизъм в Закона за закрила на детето, по каква причина на родителите се е наложило да търсят сами медицинска експертиза, колко пъти и на кого детето е разказвало за случилото се?

Бихме искали да кажем, че повече от 15 години в нашата страна се развива практика на приятелско към детето правосъдие, което по същество означава съвместна работа между разследващи и правораздаващи органи, социални служби и услуги, и здравни структури.

През годините се натрупа много положителен опит, който за съжаление все още не е

обичайна практика, каквато нормативната рамка изцяло стимулира. Смятаме, че именно спазването на законите и вземането на решения в най-добрия интерес на детето е каузата, за която следва да се застъпваме. За да се случи това смятаме, че родителите, близките на децата, професионалистите трябва да бъдат запознати с основните елементи на това приятелско правосъдие и тук ви ги припомняме.

1. Случаите на насилие над деца, не бива да се прикриват, независимо къде се случват. Всички хора, а особено работещите в институции, където се посрещат деца имат задължение за уведомяване при случаи на насилие. Също имат и задължението да информират родителите къде могат да сигнализират. За съжаление, често работещите в институции за деца получават двойствени послания, които вменяват вина за “неперфектността” на работата и по този начин стимулират прикриването. В действителност е важно да приемем, че насилието между хората съществува и единственият начин да го ограничим е да създадем условия на неприемане, което предполага и сигнализиране. Обвиненията, търсенето на виновен би трябвало да се предостави на компетентните органи. Предварителното взимане на страна, обвиненията или отричането, също е част от проблема с ограничаване на насилието.

2. Родителите, законните представители на пострадалото дете имат нужда от конкретно, бързо, професионално информиране и консултиране за неговите и техните права в конкретния случай, при участие в правни или административни процедури. На първо място това информиране е професионална компетентност на адвокатите, и е възможно да се получи безплатно и в Бюрата за правна помощ.

Професионален ангажимент за това имат и доставчиците на социални услуги за деца и семейства, каквито са Център за обществена подкрепа и специализираната услуга “Зона Закрила”1.

Места, на които родителите могат да получат такава подкрепа:

София Зона ЗаКрила Плюс

Бургас, Зона Закрила в ЦОП, ул. Дрин 9

Видин, Зона За Крила в КСУДС Плюс

Пловдив, Зона За Крила в КСУДС

Пазарджик, Зона За Крила в КСУДС

Стара Загора, Зона За Крила в КСУДС

Шумен, Зона За Крила в КСУДС.

3. При насилие, което е престъпление всяко пострадало дете има право на индивидуална оценка на потребностите от защита, закрила, подкрепа. Тази оценка трябва да се прави възможно най-рано за да ориентира институциите как да адаптират своите действия към нуждите на детето. В тези случаи институциите са задължени да работят заедно, според координационния механизъм по Закона за закрила на детето. Индивидуалната оценка трябва да се изготви от мултидисциплинарен екип с водещ разследващия полицай, с участие на социален работник от Отдела за закрила на детето и представител на социална услуга, най-добре на Зона Закрила, също медицинско лице и с участието на родителите и на самото дете, според ЗПФКПП.

4. Всяко дете, жертва на престъпление има право на разпит в специализирано помещение, т.н. “Сини стаи”, където въпросите да бъдат задавани от обучен за криминалистично интервю психолог или педагог, каквито работят в Зона ЗаКрила. Те имат опит и в интервюиране на малки деца, дори на 4-години. Важно е родителите и законните представители да знаят, че в най-добър интерес на детето е да има само един разпит, който може да са регистрира с аудио и видеозапис в “Синята стая”, за да не се налага то многократно да разказва едно и също. Важно е да се знае, че многократното повтаряне на историята крие сериозен риск от засилване на травматичното преживяване и на дългосрочните негативни последици за детето. Ето защо е необходимо родителите да не се съгласяват детето да бъде питано като предварителна проверка от полицаи, от социални работници, медицински лица, вещи лица и пр., също и от журналисти и пр.

5. Много е важно разпитът да бъде проведен възможно най-бързо след случилото се, което е в интерес и на детето, и на разследването. Застъпване за такова провеждане е ангажимент също и на специалистите от социалните услуги, които са лицензирани да предоставят услугата застъпничество и посредничество, съгласно Закона за социалните услуги. Отново най-добре е те да бъдат от детските центрове за застъпничество Зона ЗаКрила.

6. Много е важно след правните процедури, а при необходимост и преди тях, детето и близките му да получат психологическа и психотерапевтична подкрепа, каквито се предлагат безплатно също в центровете ЗонаЗакрила. Понякога родителите искат всичко бързо да се забрави и не търсят такава подкрепа, което в повечето случаи крие сериозен риск за детето, и за тях също. Те могат да получат такава подкрепа и без детето да има нужда от мярка за закрила, т.е. и без намесата на Отделите за закрила. Подкрепящите детето по време на правните процедури от Зона Закрила ще информират родителите за тези възможности. Не бива да отминаваме и риска, подкрепата също вторично да навреди на детето, ако не е достатъчно професионална.

За допълнителна информация, консултации по конкретни случаи можете да ни търсите през контактите на сайта на ИСДП: 

https://sapibg.org/bg/contacts/isdp