Когато децата имат място на масата за вземане на решения

Когато децата имат място на масата за вземане на решения

Как би изглеждало училището, ако децата имаха реална възможност да участват в решенията, които ги засягат? Ако вместо просто да следват указанията на възрастните, можеха да предлагат идеи, да обсъждат решения и да допринасят за създаването на по-безопасна училищна среда? В проекта CARING 2.0 това не е просто добра идея това е реалност. Чрез детските дискусионни групи, които се провеждат по проекта, младите хора се превръщат в активни партньори в превенцията на насилието в училище. Те споделят своя опит, обсъждат предизвикателствата, предлагат решения и участват в процесите на планиране и оценяване на дейностите, доказвайки, че когато децата имат място на масата, те могат да бъдат част от истинската промяна.

Проектът CARING 2.0 се реализира в България, Румъния, Хърватия, Гърция и Косово, като във всяка от държавите са създадени детски дискусионни групи, които дават възможност на децата и младежите да бъдат активни участници в усилията за превенция на насилието в училище. Дискусионните групи обединяват деца и младежи на възраст между 12 и 16 години и им предоставят възможност да обсъждат въпроси, свързани с насилието в училищна среда, психичното благополучие и детското участие. Чрез тези групи децата не са само участници в проекта, а партньори, чиито идеи и гледни точки допринасят за разработването на по-ефективни подходи за превенция на насилието. Част от младежите участват и в общи срещи с връстници от другите държави, включени в проекта, което насърчава обмена на опит и изграждането на регионална общност от млади хора, ангажирани със създаването на безопасна училищна среда.

В рамките на проекта CARING 2.0 българските дискусионни групи създадоха безопасно пространство, в което децата да изразяват своите мнения, преживявания и идеи за превенция на насилието в училище.

Групите се провеждат в София, Шумен и Видин. Участниците в отделните градове се срещат самостоятелно, но участват и в обща онлайн среща, която създава възможност за обмен на идеи, споделяне на различни гледни точки и изграждане на усещане за принадлежност към една по-широка общност от млади хора, ангажирани с превенцията на насилието в училищна среда.

Първите срещи бяха посветени на опознаване, изграждане на доверие и създаване на групови правила. Децата споделиха очакванията си да научат нови неща, да срещнат връстници със сходни интереси и да развият увереност да изразяват мнението си. Сред страховете им се открояваха опасенията да не бъдат отхвърлени или осмивани.

В последващите срещи темите се фокусираха върху различните форми на насилие и агресия, начините за справяне с конфликти и ролята на подкрепящите възрастни. Участниците обсъждаха последствията от насилието върху психичното здраве, самочувствието и чувството за принадлежност.

Особено значима се оказа темата за детското участие. Младежите споделиха примери, в които са били питани за мнение, но не са почувствали, че гласът им е взет предвид. Дискусията за училищните униформи се превърна в повод за разговор за това какво означава истинско участие и кога мнението на децата води до реални промени.

Участниците предложиха да се провеждат проучвания сред учениците по важни за тях теми и изразиха желание да продължат да работят за създаването на по-безопасна и приобщаваща училищна среда.

Стефан Симеонов, един от участниците в групите, споделя: Решението за участие в програмата беше абсолютно спонтанно и отчасти породено от факта, че имам опит и интерес към подобни теми, свързани с тормоза в училище и менталното здраве. Макар и да не бях най-редовният участник, срещите, на които присъствах, бяха изключително обогатяващи и някак си ме дариха с надежда, че хората мислят критично и активно за гореизброените теми.“

Изводите от проведените срещи показват, че когато децата получат безопасно пространство и реална възможност да бъдат чути, те могат да бъдат активни партньори в създаването на решения за превенция на насилието и насърчаване на благополучието в училище. Детските дискусионни групи в рамките на CARING 2.0 показват, че децата не само могат да говорят за проблемите, които ги засягат, но и да бъдат част от решенията, които водят до по-безопасна и приобщаваща училищна среда за всички.

Проектът CARING 2.0: Мултидисциплинарна превенция и отговор на насилието в училище“ се финансира от Европейския съюз и се изпълнява в пет страни България, Румъния, Гърция, Хърватия и Косово, в периода март 2025 февруари 2027 г. Българските организации, които реализират проекта у нас, са Институт по социални дейности и практики (ИСДП) и Асоциация Родители.

Повече за проекта вижте тук: https://sapibg.org/bg/project/proekt-caring-20