Разширяване на модела „Зона ЗаКрила“ в национален мащаб, по-ефективна координация между институциите, засилена защита на децата в дигитална среда и активно участие на самите деца в решенията, които ги засягат. Това са основните акценти в доклада от Националната конференция „ЗаКрила: От пилотни модели към устойчиви практики за интегрирано предоставяне на подкрепа за деца жертви и свидетели на насилие“.

Конференцията се проведе на 4 юни 2026 г. в София и събра над 130 представители на институции, социални услуги, международни организации, гражданския сектор и млади хора. Организатори бяха УНИЦЕФ България, Държавната агенция за закрила на детето, Институт по социални дейности и практики (ИСДП) и фондация „Асоциация Анимус“.

От работещ модел към устойчива национална практика

Един от водещите изводи е необходимостта моделът „Зона ЗаКрила“ да бъде утвърден като национален стандарт за интегрирана подкрепа на деца, пострадали от насилие, и да бъде разширен във всички 28 области на България.

„Въпросът вече не е дали моделът работи, а как да стане част от системата“, подчерта Любомир Крилчев от УНИЦЕФ България.

Представените резултати от независимата оценка на модела и от участващото изследване, представено от проф. Нели Петрова от ИСДП, показват подобрено взаимодействие между институциите и по-добър достъп на децата до специализирана подкрепа.

Координацията трябва да поставя детето в центъра

Докладът откроява необходимостта от преминаване от формално междуинституционално взаимодействие към реална съвместна работа по всеки случай, с обща оценка, споделен план за подкрепа и проследяване на резултатите.

„Интеграцията не означава просто услуги на едно място – тя изисква ясни роли, протоколи и координация“, посочи Ина Верзиволи от Регионалния офис на УНИЦЕФ за Европа и Централна Азия.

Заместник-кметът на Столична община Надежда Бачева определи подхода така: „Зона ЗаКрила не е услуга, а нов обществен договор – институциите да действат като единен щит около детето.“

Новите рискове в дигиталната среда изискват системен отговор

Онлайн насилието, кибертормозът и сексуалната експлоатация и злоупотреба, улеснени чрез технологии, бяха сред основните теми на конференцията. Представените анализи показват необходимостта от по-добра подготовка на специалистите, по-ефективна превенция в училище и адаптиране на системите за закрила към дигиталните рискове.

„Кибертормозът не бива да се възприема като част от порастването, а като риск, който изисква системен отговор“, заяви Петър Галев от Представителството на Европейската комисия в България.

Доверието и гласът на децата са ключови за ефективната закрила

Младежките представители поставиха акцент върху необходимостта децата да познават механизмите за подкрепа, да могат да потърсят помощ без страх от обвинение или наказание и да участват активно в решенията, които ги засягат.

„Онлайн тормозът не спира с блокиране – той просто продължава в друга платформа“, подчерта младежкият представител Теодор Геров.

Общото послание на конференцията е, че България разполага с работещ модел за интегрирана подкрепа, но неговото устойчиво развитие изисква ясна нормативна рамка, стандарти за качество, дългосрочно финансиране и инвестиции в подготовката на професионалистите.

Целта е всяко дете, независимо от мястото, на което живее, да има достъп до навременна, координирана и качествена подкрепа.

Пълният доклад от конференцията, който подробно представя изводите, научените уроци и препоръките за развитие на системата за закрила на детето в България, можете да изтеглите от този линк: https://library.sapibg.org/book/doklad-ot-nacionalnata-konferenciya-zakrila-ot-pilotni-modeli-km-ustoichivi-praktiki-za-integrirano-predostavyane-na-podkrepa-za-deca-zhertvi-i-svideteli-na-nasilie