СТАНОВИЩЕ

на Сдружение „Институт по социални дейности и практики“

Относно: Насочване на кандидат-потребители за ползване на социални услуги, съгласно чл.73 от Закона за социалните услуги.

Сдружение Институт по социални дейности и практики е доставчик на социални услуги от 2003 година, за което реализира партньорства със Столична община, общините Шумен и Видин, а в по-ранните години - с общините Габрово, Пазарджик и Стара Загора.

Законът за социалните услуги<![if !supportFootnotes]>[1]<![endif]> (ЗСУ) и приложимата подзаконова нормативни актове (ППЗСУ, НКСУ и др.) задават на доставчиците на социални услуги рамката, която от една страна следва базисни принципи в социалната работа<![if !supportFootnotes]>[2]<![endif]> (достъпност, индивидуализиране, всеобхватност и интегрираност на подкрепата и др.) и е ориентирана към подкрепа,  когато е налице необходимост от промяна и подобряване на съществуващото положение на равнището на отделната личност, семейство, общност. От друга страна, доставчиците са изправени пред редица предизвикателства, в които са налице различни тълкувания и практики, често в противоречие с горе цитираните принципи и поставящи под съмнение дали конкретните потребности, способности и възможности на човека действително се поставят в центъра на работата,  дали предприетите професионални действия се основават на професионално проучване и анализ на ситуацията и нуждите от подкрепа.

Съгласно чл. 6 от ЗСУ, насоката на социалната работа се определя от индивидуална оценка на потребностите на лицето. Законът и Правилникът за прилагането му регламентират два вида оценки на потребностите:

<![if !supportLists]>1)     <![endif]>Предварителна оценка на потребностите<![if !supportFootnotes]>[3]<![endif]> (ПОП), която се изготвя от насочващия орган – Дирекция „Социално подпомагане“ или от общината и съдържа предложение за подходящите социални услуги, които лицето има право да ползва, и избраните от него социални услуги.

<![if !supportLists]>2)     <![endif]>Индивидуална оценка на потребностите<![if !supportFootnotes]>[4]<![endif]> (ИОП), която се изготвя от мултидисциплинарен екип от служители, осъществяващи дейност по предоставянето на социалната услуга (доставчик на социалната услуга). ИОП е професионално проучване на житейската ситуация и психо-социалното състояние на човека с цел определяне на неговите емоционални и социални потребности и потребности от развитие и реализация, които да насочат социалната работа.

Визирайки чл.18 от ЗСУ и наличната практика в България, доставчиците на социални услуги организират и управляват предоставянето на услугите по чл.15 от ЗСУ  като комплекс от различни социални услуги в специализирана среда или мобилно, осигурявайки по този начин лесен достъп до услугите, комплексна подкрепа чрез различни дейности, тяхното ефективно и ефикасно управление. Смисълът и съдържанието на ИОП, изготвяна от доставчика е да осъществи професионално проучване на лицето и неговата ситуация, да изведе неговите потребности, да предложи видовете услуги и да планира комплексни дейности и мерки за подкрепа на лицето като се базира на професионални становища, заключения, изводи и препоръки, основани на анализ.  Доставчикът разполага с човешки ресурс и професионален капацитет / компетентност да организира изготвянето на ИОП с участието на лицето и да планира съответните дейности за подкрепа чрез предоставяне на услуги, което от правна гледна точка се урежда с договор между доставчика и лицето, ползвател на услуги след изготвянето на ИОП и индивидуалния план за подкрепа (ИПП).

Актуалните насоки от АСП<![if !supportFootnotes]>[5]<![endif]>, относно механизма за насочване на кандидат-потребителите към социални услуги определят, че ПОП, трябва да съдържа конкретните услуги по чл.15 от ЗСУ, които да предостави доставчикът. Тук стои въпросът доколко обективно и с наличните възможности на системата е възможно един служител в ДСП/община да проучи, анализира и прецени актуалните нужди на човека? В този случай считаме, че се обезсмисля ролята на задълбочената мултидисциплинарна индивидуална оценка на потребностите, въз основа на която се договоря индивидуалния план за подкрепа и предоставяне на услуги. В този смисъл, категорично изразяваме становище, че ако насочващият документ за ползване на социални услуги дефинитивно определя конкретните услуги, които доставчикът трябва да предостави на кандидат-потребителя, това противоречи на индивидуализацията в социалната работа като принцип, противоречи на изработването и подписването на договора с потребителя именно след оценката, което ЗСУ въвежда, и на принципа за индивидуален подход при предоставяне на социалните услуги<![if !supportFootnotes]>[6]<![endif]>.

Възможността, която се предвижда да се промени определянето на услугите в ПОП изразява крайно неуважение към потребителя, и е само в интерес на някои от служителите в ДСП, тъй като той трябва да отиде и да заяви отново своите нужди и да получи втора ПОП, която да съдържа насочване за допълнителните услуги, предложени от доставчика. Така представеният механизъм е в противоречие с принципа на достъпност и създава сериозен риск от отказ на лицето да ползва предоставяната му подкрепа.

Нашето становище е, че насочващият документ ПОП трябва да извежда проблема и заявеното от човека желание за подкрепа, както и възможност за препоръка, относно нуждата, например: информиране и консултиране за професионална реализация; застъпничество за спазване на правата в предстояща процедура.

Основание за ползване на социални услуги трябва да бъдат договорът с потребителя и индивидуалния план за оказване на подкрепа, където да бъдат посочени конкретните дейности за подкрепа.

Считаме, че настоящото становище на Институт по социални дейности и практики изразява принципно позиция, която е изведена от анализ на практиката при прилагане на ЗСУ и подзаконовите нормативни документи вече повече от година, както и пряко кореспондира с основните принципи и философия на социалната работа, които през годините винаги сме следвали и продължаваме да правим.

Проф. Нели Петрова-Димитрова

Председател на УС на ИСДП